когато сърцето ти бие виновно,
когато животът смело кръжи
и лунният блясък те пие с очи..
Когато попива с целувка луната
потта от телата и гали душата,
когато желаеш и ти да летиш
и гледаш я веселo със поглед щастлив...
Когато във мрака - дори пролетта
се сгушва доволна, покрита в снега..
защо още чакаш - животът е миг...
Нима не усещаш лунния вик?
Лудешки впусни се със лунния крясък,
той тича самотно по морския пясък...
очите си само за миг затвори...
и просто Луната във шепи грабни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар