Животът е гнил.
Чувстваш се някак унил..
Чувстваш се като дрипав гаврош.
Падаш,ставаш
А всъщност в калта оставаш.
Пирон по Пирон,
нанасят се чувства.
Животът се прави на " Барон ".
Нервно се блъска сълза една,
иска да полети сега
по пътища тайни и безкрайни..
Стискайки зъби, опънати жили,
искаш да полетиш, но нямаш сили.
Мечтите изгубени литват сами..
А, ти се чувстваш в клетка, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар