Когато бледата Луна покаже лик на небосвода
Ще дойдеш ти с крилата на орел,
Ще дойдеш със надежди, с обещания...
Ще ме погледнеш нежно, ще ме вземеш във ръце
Ще ме целунеш страстно и ще шепнеш...
Ще ми разкажеш за морето, птиците, тревата,
свободата...
За гордите звезди, нощта, за мрака...
За тайните на Боговете, вятъра, цветята...
За обичта...омразата...прятелството...
Аз ще заспя в прегръдките ти топли,
Ще ме завиеш с есенни листа, ще ме притиснеш силно
И ще стоиш до сутринта...
Ще гледаш как сънувам вечерта, луната, борове, крила
Море, цветя, целувка, свобода...
Ще плачеш с мен, внезапно осъзнал... Аз се събуждам, гола и сама...
Боли ме нещо...във гърдите под листата
Студено ми е...мислех че е лято?
Е, нищо - ще изчакам вечерта...
Че нямаш орлови крила...надежда...обещание...
Няма коментари:
Публикуване на коментар