Прераждане`98

Писъци жалки кръжат,
прилепи разни пищят,
паяци пищна паяжина плетат,
кървави ризи кръшно предат..

В ъгъла тъмен и прашен,
на салона зловещо страшен,
едно дете треперещо мълчи.
Моли се на Бог, сърцето да не изгори..

Чуват се стъпки, врата се отваря.
Една душа в пъкъла изгаря..
Детето, моли се това да спре
Но уви, стократно повтарящо е!

На вън пороен дъжд вали..
Тишината пронизва, нали?
Стиска очи, иска да изкрещи
Ала гласът- изгубен, боли..

Образа в огледало покрито с прах
поглежда, треперещо от страх..
Себе си не вижда, само осанка
Юмруче отърква очи.. сянка.

През старите прозорчета-опушени
стъкла пропукани, райбери-счупени,
дори на вън тъмата в тръните лежи.
Вятъра само във вехнещи рози ечи..

В замъка голям свеща угасна.
Миризма се носи на тамян.
Там горе, броди вещицата властна.
Таласъми, твари и гадини са нейните роднини.

Всички са сътворили кръг,
и вещаят само скръб, само упования..
Чуват се тихо гадания, обзети от
дествено бял плътски печал.

Умората тегне над него, очи се притварят
Безсилното тяло, колене влачи
Кървави дири по пода рисува
Дори съдбата пирува...

Зазори се... И ето,
в светлинен лъч прероди се детето...

12.март 1998 год.