четвъртък, 13 май 2010 г.

Лудешки поглед

Море разлива с пълни шепи,
и пясъчни кули гради,
рапани в песъчинки се гушкат...
В мрака небето блести.
Тихо е, чувам твоето име, скалите ли шепнат - не знам?!
На кея стъмен водорасли шушнат си там.
Вкаменени души, стенания, вопли
Стъпки прииждат мокри и топли...
Лунен лъч огрял е кръгозора,
до бляскави златисти цветове
Ти чакаш ме на края на пътеката
с лудешки поглед и усмивка на дете.

Няма коментари: