А ти, кого лъжеш?

Цитирано е определението на лъжата, дадено в речника на психолога: “Лъжата е феномен на общуването, състоящ се в преднамерено изкривяване на действителното положение на нещата; най-често се изразява в речевите съобщения, чиято бърза проверка е трудна и дори невъзможна. Лъжата е осъзнат продукт на речевата дейност, който има за цел да заблуди реципиентите (слушателите).”
В текста се посочва, че при научния анализ на лъжата обикновено се цитира определението на Блажени Августин – “лъжата е изказана с желанието да се каже лъжа”.
Авторите твърдят, че според психологическите изследвания, най-често лъжат хора с ниска устойчивост на стрес, с повишена тревожност и невротичност, а така също и онези, при които е регистрирана склонност към извършване на антисоциални постъпки. Психолозите са забелязали също, че способността да лъжеш добре не те прави по-способен да разбереш, когато теб самия те лъжат.
Пол Екман в книгата си “Психология на лъжата” различават две основни форми на лъжата: премълчаване и изкривяване. За него лъжата и измамата са синоними. С. Г. Мягких и А.М. Петров също обръщат внимание на феномена на премълчаването. При тази форма на лъжата говорещият скрива истинската информация, но вербално не съобщава за това. Обикновено ако има избор, изманикът предпочита имено премълчаването на истината през явната лъжа. Това е много по-лесно – не е необходимо да си измисля “легенда”, нито пък да се запомня какво е измислено.
Авторите разказват как последното обстоятелство се използва от следствените органи при изобличаване на престъпници. На началните етапи на следствието на лицето се дава възожност чрез отговори на свободни въпроси да даде обстоятелствени показания, които най-старателно се фиксират. Водещите следствието нарочно не обръщат никакво внимание на явните противоречия в показанията като по този начн неявно поощряват лъжата. В края на този етап – след няколко дни от разпитваното лице се изисква да отговори на набор от въпроси, съставени възоснова на лъжливите му показанията. Като при това най-важните въпроси се поставят във формата на твърдения като например: “Вие сте били в дома на убития в деня на престъплението?” вместо “Някога били ли сте в дома на убития?”.
Заслужава да се спомене и т.нар. тест на “мълчаливите отговори”. На разпитваното лице предлагат да реагира с мълчание на въпросите от теста, т.е. “да отговаря мислено на въпросите”. Този метод се прилага с успех при хората със заекване, тъй като не предизвиква промени в дихателния цикъл.

Важна е също връзката между съзнаването на вината и страха. От психологията е известно, че чувството за вина предизвиква страх. Доколкото страхът се смята за една от най-силните емоции, всичко което е характерно за чувството за страх, е характерно и за чувството за вина. Когато проверяваният човек лъже, то и минималният страх да не бъде изобличен, стимулира у него редица физиологически процеси, свързани с емоционалното му състояние.

Една лъжа може да съсипе цели връзки, градени с години!

Лъжата е първата причина хората да губят доверие един в друг!

Най-често хората лъжат, за да избягнат конфликт! Лъжата удължава проблема,когато излезе наяве,а не го решава!

Друга причина хората да лъжат е, за да се представят в "по-добра светлина". Това може да бъде сигнал за ниско самочувствие, семейни проблеми или депресия!

Всеки път, когато лъжеш, рискуваш да те хванат и тогава става още по-лошо положението!

Лъжите винаги те преследват!

Лъжите могат да наранят представата ти за себе си и да причинят вътрешни конфликти!

Най-лошите лъжи са тези, с които залъгваш себе си!

Има и благородни лъжи, които се отнасят за повърхностни неща и се казват, когато истината само ще нарани друг човек!