петък, 5 август 2011 г.

Русалка- изваено женско тяло с риба опашка

Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух наречен водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.


Легенди придават на русалките фатализма на жестоки преластителки на моряци и рибари. Според безбройните моряшки истории, родени най-вече в крайбрежните градове, сирените подмамвали екипажите на корабите с чудния си глас и невероятната си красота. Запленени от тях, моряците и рибарите скачали във водата и се удавяли, тъй като русалките ги отвеждали заедно със себе си в морските дълбини.


Легендата за първата русалка датира от 1000 г. пр. Хр. и нейният произход е Близкият изток. Легендата разказва за богинята Атаргатис – майка на прочутата царица на Асирия Семирамида. Тя била влюбена в смъртен овчар. Един ден тя го погубила по невнимание. Тогава богинята от отчаяние решила да се хвърли в езеро и да прекара остатъка от живота си като риба. Но нейната божествена същност не позволила на водите да я трансформират изцяло и тя запазила тялото си на жена, но вместо крака получила рибешка опашка.

В арабските приказки също се споменава за “Морските хора”. За разлика от останалите русалки, арабските приличат много на земните жени. Единственото, което ги различава, е способността им да дишат и да живеят под вода. В приказките на Шехеразада често русалките са се женели за земни мъже, като потомците на подобна двойка неизменно наследявали способността на майките си да живеят под вода.


by Colette Calascione
Разликата между сирени и русалки е малка, като в някои езици двете думи са синоними.
Древните гърци не се съмнявали нито в съществуването на мистичните жени риби, които били наричани с общото название сирени. Според древният философ Анаксимандър хората са произлезли от морско животно, а сирените били “липсващо звено” в човешката еволюция.
Според гръцките предания сестрата на Александър Македонски Тесалоника (на която е кръстен впоследствие и град Солун) след смъртта си също се превърнала в русалка.


Според други предания, когато някой кораб се загубел в непознати води, много често именно жените риби били вестителки на най-лошото – че наблизо бряг няма и че екипажът е обречен.


За разлика от фаталните и жестоки прелъстителки и вестоносци – русалките и сирените, други жени, обитателки на океаните и моретата от гръцката митология – нерейдите (спътничките на бог Посейдон), пък винаги били готови да помогнат на изпаднал в беда или буря кораб или рибар.

by George Grie
Най-старото предание за тях е от Вавилон. За тези красиви , а понякога и коварни, жени се разказва в митовете на Сирия, Китай, Индия, Гърция, Италия... а дали наистина е само една легенда?























Легенди, предания, митове предавани от уста на уста от народа години на ред. Казват, че науката не е достигнала своя предел, за да оправдае или да отхвърли тезата. Зоолози твърдят, че русалки и морски същества няма, а видените са просто морски животни, преобразени от суеверно въображение. Но има и учени, според които много морски животни, най-много моржове, които са ‘заподозрени русалки’ не съвпадат с обитателите на тези географски ширини...


Как тогава се пази мумия на русалка в Харвърдския музей по археология и етнология?!


През 2006 година на плаж във Флорида. Океанът изхвърля труп на русалка на безлюден плаж. Представлява труп на морско чудовище, което много наподобява описанието на русалка. Човекът е жител на градчето и в този ден почивал на един от безлюдните плажове.
Съществото имало груба кожа, като покрита с люспи, човешка глава и ръце, но вместо крака - рибешка опашка.
Според откривателя на трупа, русалките са свързващото звено между рибите и приматите, а причината за смъртта й вероятно е нашествието на "червения прилив". Това са токсични водорасли, обагрени в червено, които в определени сезони се появяват в океана.



И въпреки тези доказателства, модерната технология и апаратура учените досега не могат да засекат тези странни създания на моретата и океаните. Нови свидетелства за красавиците, по които са се захласвали /или от които са се плашели/ моряците - няма. Затова сме принудени да останем при митовете и преданията, някои от които обаче са разказани с точна дата.

Плиний Старий пише, че на брега понякога са намирани техни мъртви тела. И според него това не са измислици, а истини.


През 1610 година няколко кораба влезли в пристанището на Нюфаундленд. Близо до брега моряците видели странно същество, което всеки би приел за жена, ако не била рибената му опашка. Видът на русалката така ги изплашил, че слезли на брега едва след като странната морска красавица изчезнала.

През същата година английският изследовател Хенри Хадсън описал русалка, на която гърбът и гърдите били женски, кожата бяла, косата черна, а опашката - петниста като на пъстърва. За да се сложи край на споровете, през 1732 година била създадена Кралска датска комисия, която имала за цел да докаже, че разказите за русалки са измислица. Комисията обаче не могла да защити собствените си виждания, защото членовете й видели недалеч от кораба мъж с рибена опашка. Разгневеното от идването им странно същество, потънало в дълбините на океана и така принудило членовете на комисията да признаят, че във водата живеят морски същества.

Почти всеки един морски народ си има свои собствени истории за тези невероятни и мистериозни създания. В различните краища на света русалките са известни под различни имена. На Скандинавския полуостров ги знаят като Хавфрюе и Хавманд, във Филипините като Меерфрау и Мерефолк, в Япония - като Нинджуо.


Оказва се обаче, че русалките може да бъдат срещнати и в реките. Парапсихолози и криптозоолози твърдят, че в Русия през последните 50 години русалки са предизвикали гибелта на най-малко 60 души, а други не по-малко от 400 по чудо са останали живи след срещите си с тези свръхестествени водни създания. По други данни обаче и жертвите, и оцелелите от прегръдките на русалките са два пъти повече.

Един от тези, които успял да отърве кожата си бил младият московски програмист Игор Песков. През юли 1992 г. той отишъл заедно с кучето си Сакур да лови риба в едно езеро близо до село Рождественное, в Тверска област. И една вечер в полунощ радиото му изведнъж млъкнало, а огънят необяснимо започнал да гасне. Миг-два след това Игор чул звън от камбана, което си било най-малкото странно, защото най-близката църква се намирала на цели 40 км от езерото. Сакур изведнъж скочил и започнал разтревожен бясно да лае. "Минало малко време и неочаквано пространството над езерото се озари от необичайна синя светлина, спомня си Игор. И някаква сила ме хипнотизира. Виждах прекрасно всички предмети, които ме заобикаляха, струваше ми се, че прекрасно разбирам какво става и в същото време нямах сили да контролирам своите действия. Нещо ме притегли към езерото. Влязох във водата и изведнъж почувствах, че ме обгръщат водорасли и странна сила ме задърпа към дъното. Аз започнах да се давя и нямах сили да се съпротивявам. В този момент до мене се разнесе лаят на Сакур. Неговият глас буквално ме върна от небитието. Започнах отчаяно да се съпротивявам и тогава видях под водата очертанията на необяснима човешка фигура приличаща на жена. Продължих да се боря, успях най-накрая да се освободя от смъртоносния капан, в който бях попаднал, и заплувах към брега. Извиках Сакур, който беше още във водата. Накрая и той се завърна при мен. Цялата му шия беше в кръв", разказва Игор.

Криптозоолози обясняват, че руските русалки, които за разлика от другите представителки по света на това тайнствено племе нямали опашка, можели да бъдат разделени на два вида. Първият вид обитавал големите реки. Там техният брой можел да достигне до две-три. Те никога не излизали от водата, затова било много трудно човек да ги види. Външността им била отвратителна подобно на характера им: тялото, очите и косата били зелени, а ръцете и краката между пръстите имали ципи.
Вторият вид бил пълна противоположност на тези водни вещици. На тези изкусителни русалки били присъщи характерът, навиците и вкусовете, каквито са имали и приживе. Най-активни от русалките били тези, които са завършили земния си път неудовлетворени, с някакво желание, или тези, които преди да се превърнат във водни създания, са се отличавали с неспокоен характер.

by Anne Stokes





Няма коментари: