ХЕЛОУИН
Като тиквен фенер
се люлее във клоните вятърът.
И прозорците странно се зъбят
в градините.
Тази нощ и градът е различен -
тайнствено прашен театър,
преизпълнен с вдъхновени артисти.
Тази нощ по ръба на фасадите,
на дърветата с корени тъмни
и по старите улични лампи
ще избесим страховете стооки.
Ще се пръсне почти карнавално
с жален крясък
тази шепнеща зла тишина.
По подмолните хлъзгави камъни
на беззъбото ни лицемерие
ще се хилят доволно в оранжево
смешни тикви
със топли лица.
Ивета Данаилова
Като тиквен фенер
се люлее във клоните вятърът.
И прозорците странно се зъбят
в градините.
Тази нощ и градът е различен -
тайнствено прашен театър,
преизпълнен с вдъхновени артисти.
Тази нощ по ръба на фасадите,
на дърветата с корени тъмни
и по старите улични лампи
ще избесим страховете стооки.
Ще се пръсне почти карнавално
с жален крясък
тази шепнеща зла тишина.
По подмолните хлъзгави камъни
на беззъбото ни лицемерие
ще се хилят доволно в оранжево
смешни тикви
със топли лица.
Ивета Данаилова
Хелоуин В тази нощ ти не бъди красив,
иска се от тебе да си злият.
Маска слагам си, за да прикрия
образа си тъжно променлив.
И ме виждаш със лице от зло,
изкривено във усмивка дива,
а под него тихо се разлива
стих любовен, като под перо..
Образът ми днес е страшен, нов.
Твоят сякаш черна е магия
и сега е лесно да прикрия,
че под злото крие се любов.
В този мой един, единствен ден
аз ти давам своето сърце
под маската на грозното лице.
И свободна в страшният му плен
се страхувам да не видиш ти
всичко, що под нея плахо крия.
Искам цяла да ти се разкрия.
Ала днес е вечер да сме зли...
Стефка Крушарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар