вторник, 6 ноември 2012 г.

Отношение между сънищата и душевните заболявания

Говорейки за отношенията на сънищата към душевните разстройства можем да разбираме: първо, етиологичното и клиничното взаимоотношение – например, ако съновидението изобразява психическо състояние; второ, изменения, които съновидението претърпява в случаи на душевно разстройство и, трето, вътрешното взаимоотношение между съновидението и психозите – аналогия, която показва вътрешното сходство.
Относно етиологичното и клиничното взаимоотношение между сънищата и психозите и като предпоставка ще приведа следното наблюдение на Хорнбаум. Той смята, че първото пламване на безумието много често се появява в страшен кошмарен сън и че ръководната мисъл се намира във връзка с него.
Психозата може да се прояви веднага след съновидението, което съдържа безсмислената идея, или пък да се развие бавно благодарение на по-нататъшни сънища, които се борят със съмненията. В един от случаите Sante de Sanctis присъединява към тези възбуждащи сънища и леките истерични припадъци, а след това и боязливо меланхоличното състояние.
Фер съобщава за съновидение, станало причина за истерична парализа. Тук съновидението се явява като душевно разстройство, въпреки че душевното разстройство за първи път се е проявило в съновидението.
Thomayer обръща внимание на страшните сънища, които би трябвало да се приемат за еквивалент на епилептичните припадъци. Алисън описва нощната душевна болест (nocturnal insanity), при която наблюдаваните субекти през деня са съвършено здрави, а в същото време през нощта редовно получават халюцинации, пристъпи на лудост и т.н. Той прави редица наблюдения в по-ново време, в които постъпките с патологичен характер се обясняват със сънищата.
Много често в случаите на оздравяване от душевни болести се наблюдава факта, че при съвършено здрави пациенти през деня сънищата през деня имат характер на психоза.
Wundt казва следното: “И наистина, по време на съновидението можем да преживеем почти всички явления, които сме наблюдавали в лудниците.”
Spitta и Maury изброяват отделни признаци, на основата на които се прави заключение за това сходство: “(1) Изчезване на самосъзнанието, в следствие на това – несъзнаване на състоянието като такова, т.е. невъзможност за учудване, липса на морално съзнание; (2) изменение на възприемчивостта на сетивните органи – понижаване по време на съновидението и изключително повишаване при душевно разстройство. (3) Съединяване на представите предимно според законите на асоциациите и репродукцията, т.е. автоматичното образуване на редове – оттук пропорционалност на отношенията между представите (преувеличение, фантазиране) и произтичащото от всичко това (4) изменение на личността, а понякога и свойствата на характера (извращения)”.
Radestoch добавя към това и аналогия на материала: “В сферата на слуха, зрението и общото чувство се наблюдават много халюцинации и илюзии. Най-малко елементи дават, както и при съновиденията, обонятелните и вкусовите усещания. При болния, както и при спящия човек, се появяват спомени за далечното минало. Това което за будния и здравия е отдавна забравено, спящият и болният си го спомнят.” Аналогията между съновидението и психозата придобива своето пълно значение и с това, че тя, подобно на семейните сходства, се отнася дори до мимиката и най-дребните детайли. На страдащия от физически и душевни болести съновидението разкрива това, което е недостъпно за него в будно състояние.
“Причудливата комбинация на мислите и слабостта на съжденията характеризират преди всичко съновидението и безумието. Разделянето на личността в съновидението, която например разделя собствените си познания между две лица, второто от които поправя собственото “Аз”, е съвсем равнозначно на известното раздвояване на личността при параноята. Спящият също чува собствените си мисли, произнесени от друг глас. Дори за елементарните състояния на бълнуване има аналогия в стереотипно повтарящи се патологични сънища. След оздравяването болните често казват, че по време на бълнуването са имали чувството, че сънуват.” Същият този автор казва, че безумието, анормалното болезнено явление, трябва да се приема като повишение на периодично повтарящото се нормално състояние на съновидението.
Krauss се е опитал да обоснове етиологичното сходство между съновидението и безумието. Според него общо за двата елемента се явява органически обусловеното усещане, общото чувство, произтичащо от усещанията на всички органи.
Не бива да очакваме завършено тълкуване на сънищата от изследване на душевните разстройства. Вероятно измененото разбиране за сънищата трябва да обуслови и нашите възгледи относно вътрешния механизъм на душевното разстройство. Ние се стремим да разкрием тайната на психозите, като се опитваме да разрешим загадката на сънищата.

Няма коментари: