сряда, 14 ноември 2012 г.

С истински имена

Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от аспержи. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото блюдо и се оттеглил. - Келнер! - извикала жената. - Елате насам. - Да, госпожо? - приближил се той. - Опитайте тази супа! - наредила тя. - Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава? - Опитайте супата! - повторила жената. - Но какво става? Безсолна ли е? - Опитайте супата! - Да не е студена? - Опитайте супата! - повтаряла упорито жената. - Но, госпожо, моля ви, кажете ми какво има... - настоявал келнерът. - Ако искате да разберете какво има, опитайте супата - не отстъпвала жената, сочейки чинията. Келнерът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от каприза й, седнал пред чинията с димяща течност и след като огледал масата, казал с известна изненада: - Но тук няма лъжица... - Видяхте ли? - отговорила жената. - Ето това исках да ви кажа: няма лъжица! Всеки път, когато си спомня тази случка, си казвам колко хубаво би било да свикнем да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите направо, без заобикалки, такива, каквито са. Хорхе Букай

Няма коментари: