Имат ли почва у Варна скиорите?!

Сяда бат'Динамитко отпива многозначително от чая с коняка и вика: - Абе аз историята за варненеца скиор разправял ли съм ти я ? Викам му: - Динамите - виждал съм негър скиор, чел съм и за планинар на хавайски сърф, а наскоро чух и Кирил Маричков да да пее death metal. Aма варненец скиор не съм си представял че съществува. Позасмихва се леко динамита му с динамит и постига това което е замислил - започвам да ставам дяволски любопитен. По някое време не издържам и подхвърлям да продължи, а той това и чака: Него лето, месеца августа във Варна некакъв пич си празнува рождения ден. И както е задължително за всички августовски рождени дни във Варна – всички се напили порядъчно, че и малко отгоре. Мене ако питаш направо са си се напили като прасета ама за да не опорочаваме разказа няма да навлизам в подробности. Към осем, осем и половина сабахламта си тръгвали най-слабохарактерните гости, когато домакина почнал да разправя за скиорските си подвизи. Първоначално всички започнали да търсят логичен смисъл в разказите му за “каране в дълбок сняг” – дори неколцина изследователи на след алкохолните признаци се замислили дали това не е някакъв нов вид психологически стимулант тъй като човека изглеждал видимо оживен, а количеството, което бил изпил било повече от достойно. В крайна сметка всички го погледнали с кривите си ехидни усмивки, демонстрирайки тотално недоверие (по хард гостите дори и насмешка). Капака бил когато един от тях заявил на висок глас: “Гларус скиор – такъв случай нема!”. Пича решил да “цака с валето”, повел ги с победоносна усмивка към спалнята, където отворил гардероба и вътре: ски екипировка в пълна бойна готовност. Вярно, че ските не били някой лъскав Pocket Rocket, щеките не били Skott, а обувките били полски по лиценз на Nordica, но все пак в единия ъгъл на гардероба се мъдрела пълна ски екипировка барабар със “късметлийското копринено шалче”, за което домакина обяснил че му е талисмана, без който не тръгва на ски. След като преминал първоначалния стрес у гостите, които вече започвали да усещат вкуса на загубата и трябвало да се примирят с факта, че човекът си е скиор и при това от Варна, изведнъж някой подвикнал: -Абе аз докато не те вида да ги караш тия дъски – не вервам ! Така де... в края на краищата всеки може да държи в гардероба каквото си иска. Това, че някои е турил чифт ски, далеч не означава, че си имаме нов Попангелов и то от Варна. На нашия човек толкова му трябвало. Вече му било дошло до гуша и решил, че е дошъл момента да сложи точка на спора при това не как да е ами направо с убедителна, смразяваща кръвта яснота, че той все пак е скиор... при това от Варна (в последното никой не се и съмнявал). Скочил нашия човек в грейката, въпреки че августувската сутрин вече била напреднала и температурите далеч не напомняли за 19-ти стълб на Романски лифт. Все пак било важно всичко да е автентично за да не се поставя под съмнение скиорската му принадлежност. Пуловер не слагал но за сметка на това облякъл любимото скиорско яке и нахлузил шапката и ръкавиците. За малко щял да забрави очилата Carrera, но в последния момент се сетил и ги сложил на челото. След обичайните проблеми по закопчаването на щраймерите на обувките вече бил почти готов. С тежък жест поставил ските на площадката на четвъртия етаж, с рязък натиск закопчал автоматите, чукнал няколко пъти с щеките и от там – шус по стълбите ! Имал намерение да излезе победоносно, с вдигнати ръце през входната врата направо на тротоара отпред. На първите няколко завоя се позатруднил тъй като почти му се налагало да спира за да може да следва естествената посока на стълбите. Накрая вече се бил окопитил и решил, че ще е по лесно ако си помага с парапета, макар че щеките затруднявали и този логичен изход от ситуацията. В крайна сметка успял да направи няколко блестящи завоя и точно след последния завой на финалната права където вече бил набрал сериозна скорост (човека се борел за стотни от секундата както знаете) се задала една баба, която се прибирала с торбите от пазар. Дон Цурбригенхот връхлетял върху нея и я отнесъл като локомотив – боклуджийска кофа... Буди се пича следобед с главоболие. Усетил тук там натъртвания, видял че едното му коляно е охлузено и се сетил какво е станало. На това място Динамитко отпи голяма глътка от поредното чайче с коняк и продължи: - Не знам ти какво ще кажеш, но аз съм забелязал, че махмурлука много често е свързан със силно изразено чувство за вина и угризения. Нашия човек не правел изключение и затова решил, че е редно да издири бабата и да и се извини по подходящ начин. Купил цветя, бонбони и хукнал да я дири в окръжната болница. Пита там на рецепцията, върти се нагоре надолу и по една време попада на дежурния лекар... Разпитва го – “Абе така и така, да сте приели една жена, около 80 годишна с натъртвания, охлузвания или не дай си Боже счупвания...” А оня го гледа подозрително и вика: -Коя бе ? Дето я отнесъл скиора ли ? Преместихме я в психиатрията!