четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Антоация

О, слънчогледите, от време натежали.
На слънцето те стъпките броят!
Те златни, слънчеви земи са пожелали
там, дето пътникът привършва своя път.

Там, де томящият се от тъги младеж
и в сняг повити девственици бледи
напускат свойте гробници и със копнеж
се взират подир моите слънчогледи.

Из "Дървото на греха"

William Blake

Няма коментари: