към своя край е лятото -
ала кръжим от дъждовен пир..
По ливади през житата
тича боса суетата,
Кървави са маковете-есента
тъй както бясна е страстта..
Дъждът вали,и слива ни във цяло,
споени диво във безумна страст,
И всякаш времето е спряло-
дъждовен миг,останал вечно в нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар