петък, 12 февруари 2010 г.

Дъждовно цяло

От ятото изгубени в необятна шир
към своя край е лятото -
ала кръжим от дъждовен пир..

По ливади през житата
тича боса суетата,
Кървави са маковете-есента
тъй както бясна е страстта..

Дъждът вали,и слива ни във цяло,
споени диво във безумна страст,
И всякаш времето е спряло-
дъждовен миг,останал вечно в нас.

Няма коментари: