Лежи безжизнен клон на земята
с прекъснати жили на две
От него се стича душата
сърцето сякаш реве..
Една сълза що обичта е скрила,
отроних с могъща сила..
Прероди се в чудно и омайно цвете,
ала беше и в нозете..
Любовта с жадни пръсти поема
и без да се усетиш обзема,
карикатура става човека
някакво подобие на шебека..
А после за прошка се моли
да излезе от свойте окови,
коленичил пред себе си -чака
и пак с надеждите голи..ала надежди!
10.06.2009г. 11:00 am
Няма коментари:
Публикуване на коментар