Защо човек забравя сънищата си, след като се събуди?

Всички знаят, че на сутринта сънят "изчезва", но той може да се съхрани в паметта.
За забравянето на сънищата най-много говори Strumpell.
Забравянето на сънищата се обяснява с всички онези причини, които предизвикват забравянето в реалния живот. В будно състояние забравяме редица усещания и възприятия, защото те са твърде слаби или, защото имат твърде слабо отношение към свързаните с тях душевни преживявания. Същото се отнася и за по- голяма част от сънищата. Бързо се забравят сънища, за които в първия момент се помни, че са били изключително живи и релефни, а в същото време в паметта се запазват много призрачни, слаби и съвършено неотчетливи образи.
По- голяма част от сънищата представляват еднократни преживявания. В по- голямата си част сънищата са лишени от смисъл и са несвързани. Забравят се, защото са лишени от вътрешна връзка. Radestoch казва, че запомняме най- добре най- странните сънища.
Според Strumpell още по- съществени за забравянето в сънищата са моментите, произтичащи от състоянието между съня и живота в будно състояние.
Сънищата изчезват под впечатленията от настъпващия ден по същия начин, по който изчезва светлината на звездите, победена от сиянието на слънцето.
Освен това за забравянето на сънищата спомага и фактът, че по- голяма част от хората малко се интересуват от това, което им се присънва. Онзи, който се интересува от сънищата, сънува повече- запомня сънищата по- често и по- лесно.
Към причините за забравянето на сънищата, които изтъква Strumpell, Benini добавя още две:
Първата причина на чувството за връзка между съня и будното състояние, което е неблагоприятно за взаимната репродукция. Втората се състои в различното разположение на представите в съня, което го прави непреводим в будното съзнание.
Strumpell: " Много често будното съзнание включва наяве много неща в спомена за сънищата: субектът си въобразява, че му се е присънило нещо, което изобщо няма място в съновидението".
Jessen твърди че : " При изследване и тълкуване на свързани и последователни сънища трябва да обръщаме внимание на факта, че извиквайки в паметта си видяното съновидение, ние без да искаме или забелязваме попълваме и допълваме пропуските в него..."
" Стремежът на човешкият разум да вижда във всичко последователност и взаимна връзка е толкова голямо, че когато се припомня някакво несвързано съновидение, неволно допълва недостатъците на тази свързаност ".