четвъртък, 22 април 2010 г.

Цензурата в съня.

Сънищата служат за отстраняване на смущаващи спането (психични) дразнители по пътя на халюцинаторното удовлетворение. Всеки път, когато сънят ни се стори разбираем, той се оказва халюцинаторно осъществяване на някакво желание. По протичането си сънят наподобява фантазия в будно състояние.
В съня има няколко празнини, не в спомена, а в съдържанието.
Ефектите на съновата цензура и средствата за изопачаване са изпускането, видоизменянето, прегрупирането на материала. Самата цензура е причинителят или един от причинителите на изопачаването. Видоизменянето и прегрупирането се обединяват в понятието “изместване”.
Съпротивата, на която се натъква тълкуването, при работата на съня трябва да определим като цензура. Съпротивата срещу тълкуването е обективиране на съновната цензура. Тази съпротива доказва също, че силата на цензурата не се изчерпва с изопачаването на съня, след което да угасне, а, че цензурата продължава да съществува като постоянна институция, поддържаща изопачаването.
Преди всичко цензурираните и добиращи се до съня в изопачена форма желания,са израз на безграничен и безогледен егоизъм. Собственото “Аз” се явява във всеки сън и винаги играе главната роля. Този “свещен егоизъм” на съня сигурно не е без връзка с настройката преди заспиване, при която се обръща гръб на целия външен свят. Освободен от всякакви етични окови “Аз” е съгласно и с всички искания на сексуалното влечение, с такива, които отдавна са осъдени от естетическото възпитание, и с такива, които противоречат на всички нравствени ограничения.
Жаждата за удоволствие – либидото – избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Не само жената на ближния, но преди всичко инцестни, по традиция свещени обекти като майката и сестрата при мъжа, бащата и брата при жената. Страсти, които мислим за чужди на човешката природа, се оказват достатъчно силни за да предизвикват сънища. Омразата също бушува на воля. Желание за отмъщение и смърт на най-близки, на най-обичани в живота хора – родители, братя и сестри, съпрузи, собствени деца – съвсем не са нещо необичайно. Тези цензурирани желания излизат сякаш от самия ад, след като ги изтълкуваме в будно състояние, никаква цензура не ни се вижда достатъчно строга за тях.
Има сънища, които задоволяват основателни желания и остри потребности на тялото. При тях, обаче, няма изопачаване; те не се нуждаят от него, защото могат да изпълняват функциите си, без да оскърбят етичните и естетичните тенденции на нашето “Аз”.
Изопачаването в сънищата е пропорционално на два фактора. От една страна, то е толкова по-силно, колкото по-грозно е цензурираното желание, но от друга страна, също и колкото по-строги са изискванията на цензурата в дадения момент.
Изопачаването на съня е резултат от цензура, упражнявана от одобрявани тенденции на Аза срещу желания, които се събуждат у нас нощем, в спящо състояние и по някаква причина са неприемливи.
Желанията, които ни смущават докато спим, са неизвестни за нас, научаваме за тях едва от сънотълкуването, преди това те могат да се нарекат несъзнавани. В душевния живот има процеси, тенденции, за които човек изобщо не знае продължително време, а може би постоянно. Така несъзнаваното придобива нов смисъл, определенията “в момента” или “временно” отпадат от неговата същност, то може да бъде трайно несъзнавано, не само “латентно в момента”.

Няма коментари: