понеделник, 15 ноември 2010 г.

Завинаги



Аз съм морето, в което ти съществуваш,
и денем в зората, и нощем с луната,
ти волно из дебри седефени плуваш.
И като малка русалка чакаща в мрака,
нежна мелодия приковала моряка.
В очите ти греят бисери от надежди,
косите ти, вплетени морски одежди.
Голота ти, по-чиста от детски мечти,
Усмивката ти, морето завинаги плени.


Автор Звездичка ☆彡★彡☆彡★彡 Copyright © 2010 Всички права запазени.

Няма коментари: