събота, 13 ноември 2010 г.

Симптома: Неудачник

Никой съзнателно и обмислено не решава да се сдобие с отрицателни черти на характера. Те обаче не възникват и случайно. Съществуват симптоми, свойствени за типичния неудачник. Как да ги разпознаем, за да се вземат своевременно съответните мерки?

Съществуват симптоми, свойствени за типичния неудачник. Ние трябва да умеем да ги разпознаваме, за да вземем съответните мерки в случай, че ги открием в себе си. Познавайки определени характеристики на личността, "пътните знаци", водещи към неуспех, можем да ги накараме да изпълняват ролята на негативна информация и да ни изведат на правилния път.

Никой съзнателно, преднамерено и обмислено не решава да придобие отрицателни черти на характера. Те не възникват и по волята на случая. Подобни свойства съвсем не са и свидетелство за вроден порок на човешката натура. Негативните качества са начин за решаване на някакви трудни проблеми.

Разочарование

Когато ние не можем да осъществим някакви важни за нас планове или да удовлетворим някакви насъщни потребности, ние сме склонни да изпитваме чувство на разочарование, неудовлетвореност, безизходност. Така или иначе в някаква степен ни се налага да преживяваме такива чувства, поради факта, че сме хора - същества несъвършени. Вярно е, че с годините ние започваме да разбираме, че не е възможно да бъдат удовлетворени всички желания, че нашите реални дела и постъпки никога не са толкова добри, колкото нашите намерения. Ние усвояваме факта, че съвършенство изобщо не се изисква, че за практическите ни цели е напълно достатъчно доближаването към него. Ние привикваме търпеливо да понасяме определена доза разочарования, без да губим душевното си равновесие.

Усещането за неудовлетвореност, безизходност става симптом на неуспех само в случай, че то се оказва причина за прекалено силни емоционални преживявания, предизвиква чувство на дълбоко недоволство и собствена непригодност.

Постоянното, хронично разочарование обикновено е признак на това, че целите, които си поставяме, са нереални или че нашата представа за самите нас е неадекватна.

Агресивност

Както нощта идва след деня, след неудовлетвореността нерядко следва прекалената и насочена по лъжлив път агресивност. Това са потвърдили и група учени изследователи в Йелския университет.

Агресивността сама по себе си не е една от формите на неадекватно поведение, както са смятали по-рано някои психиатри. В комбинация с емоционална енергия тя често спомага за постигане на целта. Да постигнеш желаното следва да напредваш, енергично залавяйки се за решаването на проблема, а не отбранявайки се или проявявайки нерешителност.

Вече самото наличие на голяма задача е достатъчно за засилване на емоционалното налягане в нашето котелно и отвързването на агресивните тенденции. И ако в тези условия по пътя към целта се появи препятствие, могат да възникнат сериозни колизии. Неизползваната емоционална пара, като не намери нужния изход, обикновено се устремява по лъжлив път и се превръща в разрушителна сила.

Типичният неудачник не използва своята агресивност за постигане на конкретна цел. Устремявайки се по лъжливи канали, тя се проявява в язва на стомаха, високо кръвно налягане, състояние на постоянна тревога, прекалено тютюнопушене, преумора от много работа и в други разрушителни за здравето действия. Тя може да бъде насочена и навън - към други хора във вид на крайна раздразнителност, грубост, в разпространение на слухове и клюки, безкрайни забележки и изисквания, постоянно мърморене.

Когато човек от такъв тип постави пред себе си нереални, със сигурност неизпълними цели и в резултат търпи неуспех, за него като правило остава само един изход: да тропа по-силно. Откривайки, че всъщност удря главата си в каменна стена, той в повечето случаи несъзнателно започва да удря още по-силно.

Агресивността трябва не да се изживява, не да се изкоренява, а да се разберат нейните причини, като се погрижим да й осигурим съответните й канали за полезно приложение. Вече самото разбиране на този механизъм ще ни помогне да се справим с агресивно-безизходния цикъл. Неуправляемата агресия не е нищо друго освен опит да се порази единствената мишена (поставената цел), водейки безразборна стрелба по всички направления. Вие обаче се опитвате да решите един проблем, създавайки друг. Когато във вас възникне желание да се нахвърлите върху някого, спрете се и си задайте въпроса: "Дали моето собствено разочарование, моята неудовлетвореност не търси тук изход? И от какво съм недоволен аз?" Изяснявайки си цялото несъответствие на своята реакция, вие по този начин вече сте изминали значителна част от пътя към пълния контрол над нея.

Когато разберете, че грубостта по отношение към вас от страна на друг човек, е по всяка вероятност не злонамерен и умишлен акт, а резултат от функционирането на автоматичния Механизъм на Неуспеха, вие ще се отнесете към нея по-снизходително. Просто онзи, другият, изпуска парата, която не е в състояние да използва за постигането на разумна цел. Известно е например, че много автомобилни аварии са следствие от въздействието на чувството на разочарование и агресия.

За излишната емоционална пара, е нужен предпазен клапан. Неговата роля отлично изпълняват, отвеждайки излишъка от агресия, различните физически натоварвания и спортът. Много добре помагат дългите пешеходни разходки, вдигането на тежести. Особено полезни са такива спортни игри, където вие можете да удряте нещо, да биете, голф, тенис, ръгби, кегли, удари по боксьорска круша и т.н. Много жени, преживяващи разочарование, неудовлетвореност, инстинктивно прибягват към тежка физическа работа, за да се освободят от емоциите и агресивните нагласи. Те се заемат да разместват мебелите у дома. Може да се даде изход на лошото настроение чрез написването на писмо на човека, който е предизвикал във вас чувство на недоволство, раздразнение. Подготвяйки посланието не се стеснявайте да използвате изрази и епитети, не оставяйте нищо недоизказано. След това изгорете писмото.

Най-ефективният начин да се справим с агресивността обаче е тя да бъде използвана по предназначението, определено й от природата - за постигането на някаква разумна цел. Трудът е бил и си остава най-добрият метод за лечение и най-доброто средство за успокояване на разтревожения дух.

Неувереност

Чувството на неувереност израства от убеждението за собствената ни непълноценност, несъстоятелност, неспособност да направим нещо. Ако смятате, че не отговаряте на някакви изисквания, вие се чувствате неуверено. В много случаи неувереността съвсем не означава, че вашите вътрешни ресурси в действителност са малки; това чувство просто отразява факта, че ние сме взели не този аршин и сме започнали да сравняваме нашите реални способности с въображаем идеал — със съвършеното АЗ. Когато започнем мислено да съизмерваме нашите истински качества с абсолютни категории, в нас неволно възниква усещане за собствената ни непълноценност.

Неувереният в себе си човек постоянно мисли, че той не е "такъв": не е преуспяващ, не е щастлив, не е компетентен, не е уравновесен, какъвто според него той би следвало да бъде. Безспорно всички споменати по-горе качества са достойни цели, които обаче трябва да бъдат постигани, не като убеждаваме себе си в това, че те вече би трябвало да са налице, а отгоре на всичко непременно в абсолютна степен.

Чувството на неувереност нерядко се появява там, където измислицата се представя за реалност, където съществува необходимост или стремеж постоянно да се доказва на себе си и на другите собственото превъзходство. Възниква своеобразен порочен кръг. Ако вие действително сте вече самото съвършенство, нямате нужда да се борите, да проявявате максимум енергия. Нещо повече, вие си мислите, че ако хората забележат, че вие давате докрай всичко от себе си, те могат да сметнат това като свидетелство за вашето несъвършенство. Затова вие не действате с пълните си възможности и разбира се, губите. Фактически вие сами се лишавате от воля за победа.

Самота

От време на време всички ние се терзаем от чувство за самота. Това е неизбежната цена на правото да бъдеш човек и да запазиш своята индивидуалност. Прекалено острото и хронично усещане за пълна изолация и отчуждаване от хората обаче е симптом, че е задействан Механизмът на Неуспеха.

Подобна форма на самота възниква като следствие на откъсването от живота, от своето Реално АЗ. Човек сякаш скъсва главната и най-съществена своя линия за връзка с живота. Състоянието на самота често се превръща в омагьосан кръг. Поради отчуждаването от собственото си АЗ човек трудно контактува с други хора, практически се превръща в истински отшелник. Но ставайки такъв, той прегражда единствената възможност да бъде себе си, тоест да живее активен живот. Правейки нещо съвместно с други хора, изпитвайки радост от свършеното, ние преставаме да мислим само за себе си, да се затваряме и зацикляме върху себе си. Разговаряйки, танцувайки, играейки в обществото на хора или работейки колективно в името на обща цел, ние се отвличме от собствените си необосновани претенции, придобиваме други, по-съществени интереси. Сближавайки се с хората около нас, ние загубваме потребност да се преструваме, да играем несвойствена ни роля, отпускаме се и започваме да се държим по-естествено, да се чувстваме по-спокойно.

Самотата - това е опасен начин за самозащита, когато се отрязват всички човешки комуникации, и преди всичко връзките с емоционален характер. По този начин човек се старае да огради идеализирания образ на собственото си АЗ от разобличения, обиди, насмешки. Самотният човек се бои от хората, но в същото време се оплаква, че няма приятели, че няма с кой да си отпусне душата. В повечето случаи обаче самият той се държи пасивно, смятайки, че хората трябва сами да търсят контакт с него, първи да го потърсят, да се погрижат той да не скучае и да не страда от самота. На него самия изобщо не му идва наум, че сам може да предприеме нещо за създаване на желаната ситуация.

Независимо от вашите усещания, вие винаги трябва да се заставите да общувате с хора, да сте сред хора. Проявявайки настойчивост, ще се почувствате като плувец, който скачайки във водата, отначало усеща нейното студено докосване, след това постепенно се стопля и вече изпитва удоволствие. Постарайте се да овладеете някакво умение, което би ви позволило да внесете своята лепта в общото добро настроение. На психолозите отдавна е известно, че човек, който постоянно се сблъсква с обект или явление, предизвикващо страх, в края на краищата спира да се страхува. Така, заставяйки се да общува с хора - да общува не пасивно, а непременно активно, самотният човек постепенно може да се убеди, че повечето негови съграждани са приветливи и доброжелателни и го приемат като равен. Ще изчезнат неговата плахост и стеснителност, присъствието на странични хора той ще възприема спокойно, ще установи мир със себе си. Фактът, че другите го приемат, ще помогне на страдащия от самота да се отнася и към себе си с разбиране, да приеме себе си такъв, какъвто е в действителност.

Нерешителност

Нерешителността е начин за предпазване от възможни грешки и бягство от отговорност. Тя се базира на лъжливата представа, че ако не се вземат решения, няма да се допуснат и грешки. Възможността да сгреши довежда буквално до ужас човека, който се старае да убеди себе си и другите в собствената си непогрешимост, в това, че той винаги е прав във всичко. Защото ако той сгреши, то съвършената картина на собственото му всезнаещо АЗ ще се срути. Следователно, за такъв човек приемането на решение става въпрос на живот и смърт.

Един от начините, които уж помагат да се избегне опасността, се състои в това, да се избяга от вземане на колкото е възможно повече решения или да се бави по-дълго вземането на решения. Друг начин е винаги да има под ръка някой, върху когото може да се струпа цялата вина. Вторият тип хора дори да не бяга от решенията, ги взема прибързано, без достатъчна подготовка. С решенията те изобщо нямат проблеми. Ами нали те са непогрешими и затова не могат да грешат.

Постарайте се да си изясните, че не е необходимо през цялото време да сме прави на 100 %. Ние прогресираме, действайки, допускайки грешки и поправяйки ги. "Автопилотът" достига целта си като непрекъснато се отклонява от курса и коригира посоката на движение. Ако стоите на място, вие няма да има какво да поправяте, да променяте или да подобрявате. Затова, когато трябва нещо да решавате, старателно анализирайте фактите около ситуацията, представете си възможните последствия от различните варианти на действие, изберете най-многообещаващия план според вас и заложете на него. В процеса на движение можете да нанасяте поправки в своя курс.

Правилното разбиране на чувството за самоуважение и стремежът да го запазите, ще ви помогнат да преодолеете нерешителността си. Мнозина проявяват нерешителност, мислейки си, че ще престанат да уважават себе си, ако изведнъж стане ясно, че са сгрешили. Хайде обаче да използваме това благородно чувство за свое добро, а не в своя вреда: за тази цел следва да бъде усвоена простата, но дълбока истина: силните личности, правейки грешки, мъжествено си ги признават. Само слабите души се боят да си признаят, че са сбъркали. Както е казвал Уилям Гладстон, премиер-министър на Великобритания, никой не е станал велик, без да направи множество големи и малки грешки. "Всеки неуспешен опит е още една крачка напред". Помнете този девиз на великия Едисон!

Обида

Когато типичният неудачник търси да намери върху кого да прехвърли проблемите си или по някакъв начин да оправдае собствените си пропуски, той често обвинява обществото, системата, съдбата, говори за неравни шансове. Той не понася, ако някой е щастлив и преуспява, тъй като в неговите очи това само подтвърждава, че животът го пренебрегва, че е несправедлив към него. Чувството на обида е опит да преглътнем нашите собствени неуспехи, обяснявайки ги с пристрастно отношение, с несправедливост. Но опитът да използваме обидата като целебно мазило за душевни рани носи повече вреда, отколкото самите неуспехи. В действителност тя е смъртоносна отрова за моралния дух, която прави щастието абсолютно невъзможно и поглъща маса сили, които би могло да бъдат употребени с повече полза. И отново виждаме същия порочен кръг. Човек, който непрекъснато се оплаква и обижда, постоянно е недоволен от нещо или се държи предизвикателно, не е най-добрият партньор или колега. А ако на всичкото отгоре колегите му се отнасят студено към него или началникът изведнъж му направи забележка, се появява допълнителен повод за обида и ропот.

Обидата позволява на някои да култивират чувство за собствена значимост. Такива хора получават някакво извратено удовлетворение, когато с тях се държат лошо или им причиняват зло. Това сякаш дава на жертвата на несправедливостта право да почувства своето морално превъзходство над обидилите го.

Чувството на обида е начин или опит да се измие, да се ликвидира вече извършената несправедливост, да се апелира към съда на живота. Човек си представя, че ако това чувство бъде достатъчно интензивно, като по този начин подчертае колко дълбока е извършената несправедливост, то в резултат на някакви вълшебни промени събитията или обстоятелствата, причинили обидата, ще се променят, възнаграждавайки го за причинените страдания.

Чувството на обида, дори да е основано на реална несправедливост, не носи нито удовлетворение, нито полза и с времето става емоционален навик. Усещайки себе си постоянно като жертва на несправедливост, вие започвате мислено да влизате в ролята на човек, подлаган на гонения. Вие носите в себе си това чувство, което постоянно търси външна кукичка, за да се закрепи за нея. В такава ситуация не е трудно да се открият доказателства за преднамерено отношение дори в най- невинни реплики и безобидни ситуации.

Освен това, хроничното чувство на обида неизбежно поражда жалост към самия себе си, тоест формира най-отвратителния от всички емоционални навици. Когато тези два навика се вкоренят достатъчно здраво, без тях човек престава да се чувства удобно и нормално. Тогава буквално започва да търси несправедливото отношение към себе си. Някой много точно е отбелязал, че някои хора се чувстват добре, само когато са нещастни.

Тук е полезно да си спомним, че не хора, събития или обстоятелства предизвикваъв вас чувството на обида. Това е вашата собствена емоционална реакция. Само вие можете да властвате над нея, само вие сте в състояние да я контролирате. Вярно е обаче, че това е възможно, само ако съумеете да разберете, че чувствата на обида и жалост към самия себе си водят не към щастие и успех, а към поражение и страдания.

Със затаена обида вие просто не сте в състояние да погледнете на себе си като на самостоятелен, независим и уверен в своите сили човек, не можете да сте господар на съдбата си. Управлението преминава в нечии други ръце. Сега те ви диктуват как вие трябва да се чувствате, как да постъпвате. Вие приличате на просяк, който зависи от милостта на обкръжаващите го хора. Между другото, просякът също предявява необосновани изисквания и изтъква неоправдани претенции. Ако както вие смятате, всички освен вас самите, са длъжни да мислят за вашето щастие, то вие непременно ще започнете да им се обиждате, когато вашите очаквания не се оправдават. Ако вие предполагате, че хората трябва да демонстрират по отношение на вас вечна благодарност и постоянна признателност за вашите въображаеми заслуги, то вие неизменно ще се чувствате обидени, когато тези знаци на внимание отсъстват. Ако вие смятате, че животът е длъжен да ви осигури приемливо съществуване, когато това не се осъществи, ще се почувствате обидени.

Следователно, обидата е несъвместима с творческата целеустременост, където ролята ви е активна, а не с амплоа на пасивен получател на чужда милост. Както вече казах по-горе, само вие лично определяте целите. Никой нищо не ви е длъжен. Вие сами постигате осъществяването на своите желания, сами си осигурявате собствения си успех и щастие. Обидата не се вписва по никакъв начин в тази картинка и именно затова тя е елемент от Механизма на Неуспеха.

Опустошеност

Възможно е като четете тези редове да си спомните за някого, който все пак е преуспял, независимо от разочарования, агресивност, обидчивост и т.н. Но не бързайте с изводите. Мнозина придобиват външните символи на благополучие и успех, но когато най-накрая отворят сандъка със съкровищата, след които дълго време са тичали, често откриват, че сандъкът е празен или парите се оказват фалшиви. Докато те са били под напрежение, някъде по пътя са загубили способността си да изпитват удоволствие, да се радват, да се наслаждават. А без това никакво богатство няма да донесе успех и щастие. Успехът на тези хора прилича на кух орех: счупете черупката и нищо няма да намерите в нея.

Човек, запазил в себе си способността да се радва, намира удоволствие в обикновените и прости неща, с които е пълен животът ни. Той с радост възприема онова ниво на материално благополучие, което е успял да постигне. Нищо не радва човека, загубил способността да изпитва удоволствие: струва му се, че вече няма нищо, заради което си струва човек да се напряга, че животът е страшна скука и повече нищо не го интересува. Вие можете да видите стотици подобни хора, които всяка вече, ден след ден се забавляват в нощните клубове, стараейки се да убедят себе си, че им е хубаво. Те обикалят от място на място, тълпят се по безкрайни партита и купони, приеми и събирания, надявайки се да намерят радост и наслада, но винаги откриват само празна черупка. А истината е в това, че радостта и щастието вървят ръка за ръка с творческата целеустременост, с действеността.

Източник: И.Л. Добротворский, психолог-психоаналитик, "Елитариум"

Няма коментари: