Хотелски Неволи

Клиент полудява, след като дни наред не може да се освободи от камари Camay, Dove и Monsavon
Представяте ли си, че за една седмица може да намразите сапуните? Това се е случило на един "нещастен" британец.
Вижте кореспонденцията му с администрацията на един лондонски хотел, публикувана неотдавна във вестник London Sunday Times.
Тя започва така:

"До уважаемата госпожа камериерка. Моля Ви да не снабдявате повече стаята ми с хотелски сапун, тъй като ползвам собствения си домашен Palmolive. Дали ще Ви затрудни да приберете шестте сапунчета от рафта в банята и трите парчета от сапунерката, понеже ми пречат. Предварително Ви благодаря. С. Бърман."

Ето и отговорът, който г-н Бърман получава: "Уважаема стая 635. Аз не съм Вашата постоянна камериерка. Тя ще дойде на работа чак в четвъртък. Махнах от сапунерката трите парчета сапун, както ме бяхте помолили. Също така свалих от рафта шестте парчета сапун, за да не Ви пречат и ги преместих върху кутията с носни кърпички, за да можете да ги ползвате, ако промените мнението си. По такъв начин остават само трите парчета сапун, които трябваше да заредя днес, понеже съм длъжна да изпълнявам хотелските инструкции и да зареждам всеки ден всяка стая с три парчета сапун. Надявам се, че ще останете доволен. Кети, заместваща камериерка."

Уважаемият клиент от стая 635, държейки на правата си, продължава:

Напрежението започва

"Уважаема госпожо камериерка. Надявам се, че вече контактувам с постоянната камериерка. Изглежда, Кети не Ви е предала нищо по повод молбата ми относно сапуна. Връщайки се вчера вечерта, видях, че сте сложили три малки сапунчета Camay на рафта в банята. Аз възнамерявам да прекарам във Вашия хотел две седмици, затова съм донесъл със себе си своя собствен домашен Palmolive. Затова няма нужда от шестте сапунчета Camay, които задръстват рафта. Не бихте ли могли да махнете този сапун? С. Бърман."

Следва и отговор: "Уважаеми мистър Бърман, в сряда бях в почивка, затова заместващата ме камериерка, следвайки хотелските инструкции, е сложила 3 сапунчета във Вашата баня. Преместих пречещите Ви шест сапунчета в сапунерката, където се намираше Вашият Palmolive. Него пък съм преместила в аптечката. Не съм вземала трите сапунчета, които слагаме в аптечката всеки път щом в стаята се нанесе нов гост и за които не сте дали никакви инструкции, настанявайки се в хотела миналия вторник. На Вашите услуги, Вашата постоянна камериерка Доти."

Борбата продължава

В този момент в кореспонденцията се включва и етажният отговорник: "Уважаеми мистър Бърман, заместник-директорът мистър Кенсендър ми каза тази сутрин, че сте му се обаждали с оплакване срещу Вашата камериерка. Моля Ви за извинение и Ви уведомявам, че за стаята Ви е определена нова камериерка. Ако възникнат нови оплаквания, моля да се обръщате директно към мен, за да мога персонално да реша Вашите пролеми. Можете да ме откриете всеки ден от 08 до 17 ч. на тел. 1108. Елън Кармен, етажен отговорник."

Следва и отговорът на вече изнервения клиент на хотела: "Уважаема мисис Кармен, не мога да се свържа с Вас, тъй като напускам сградата на хотела в 07:45 и се връщам не по-рано от 18:00. Тъкмо по този повод потърсих мистър Кенсендър вчера вечерта. Единствената ми молба беше да предприеме нещо по повод този сапун. Новата камериерка вероятно е решила, че току-що съм се настанил и е оставила на рафта в банята три парчета сапун, освен трите парчета, с които е заредила аптечката. За пет дни съм събрал 24 съпунчета. Докога ще продължава всичко това? С. Бърман."

Като резултат господинът от стая 635 получава следния отговор: "Уважаеми мистър Бърмън, Вашата камериерка Кети е инструктирана повече да не Ви носи сапун, а също така да прибере излишния. Оставам на Вашите услуги (тел. 1108 от 08 до 17 всеки ден). Елън Кармен, етажен отговорник."

Неудържима бъркотия

Постепенно обаче историята стига до нови висоти: "Уважаеми мистър Кенсендър. Домашният ми Palmolive изчезна. От стаята ми е изнесен всичкият сапун, включително и моят собствен. Вчера се върнах в хотела много късно и се наложи да викам пиколото, за да ми донесе 4 сапунчета Dove. С. Бърман".

В еписторалното общуване се намесва и един от началниците: "Уважаеми мистър Бърман. Информирах етажния отговорник Елън Кармен за проблемите с Вашия сапун. Искрено недоумявам, защо Вашата стая е останала без сапун, въпреки че нашите камериерки са изрично инструктирани всеки ден по време на почистването да зареждат всяка стая с по три сапунчета. Вашият проблем ще бъде решен незабавно. Моля да приемете моите извинения за причинените Ви неудобства. Мартин Л. Кенсендър, заместник-директор".

Екшън

След всичко това размерът на бедствието добива следния израз: "Уважаема мисис Кармен. Кой, по дяволите, е сложил тези проклети 54 сапунчета в моята стая? Прибирайки се вчера вечерта, открих на рафта в банята 54 сапунчета. Не са ми нужни 54 сапунчета Camay, единственото, което искам е моят проклет Palmolive. На какво прилича това, банята ми е задръстена от 54 сапунчета Camay. Върнете ми сапуна! С. Бърман".

Етажният отговорник започва да пише обяснение: "Уважаеми мистър Бърман. По повод оплакването Ви от излишния сапун Ви съобщавам, че го бях изнесла собственоръчно. След това Вие сте се оплакали на мистър Кенсендър, че всичкият Ви съпун е изчезнал, макар че аз лично заредих Вашата стая, а именно - 24 сапунчета, които бяха изнесени преди това, както и трите сапунчета, които трябва да зареждаме всеки ден. Понеже Вашата камериерка Кети не е знаела, че аз съм заредила Вашата стая, тя също е донесла изнесените преди това 24 сапунчета, както и всекидневните 3 парчета. Не знам на какво се базира Вашето мнение, че в хотела се предлага домашен Palmolive. Успях единствено да открия домашен Monsavon, който също собственоръчно съм донесла във Вашата стая. Елън Кармен, етажен отговорник".

В края на краищата одисеята завършва по начин, който буди и смях, и съжаление:

"Уважаема мисис Кармен. Единствено за Ваша информация. Предоставям на Вашето внимание последните резултати от инвентаризацията на моя склад за сапун. Към днешна дата налице са:
- на рафта пред аптечката - 18 Camay на четири купчини по четири парчета и една купчина от две парчета
- върху кутията с носни кърпички - 11 Camay на две купчинки по четири парчета и една от три парчета
- на шкафчето до тоалетната чиния - 1 (една) купчина от 3 Dove, една купчина от 4 Monsavon, а също така 8 Camay на две купчини по 4 парчета
- в самата аптечка - 14 Camay на три купчини по 4 и една купчина от 2 парчета
- в сапунерката - 6 Camay, много влажни
- в североизточния край на мивката - 1 Dove, използван наполовина
- в северозападния й край - 6 Camay на две купчини по 3 парчета

Дали ще Ви затрудни да помолите Кети да се увери, че всичките купчини са надлежно подредени и забърсани от прах? Моля Ви също да я информирате, че всяка купчина сапунчета, надвишаваща четири парчета, проявява тенденция да се срутва.

Позволявам си също да посъветвам да се използва подпрозоречната дъска, която все още не е натоварена и може да представлява отличен склад за бъдещи постъпления.

Накрая си позволявам да Ви информирам, че съм си купил още един свой личен домашен Palmolive, който пазя в сейфа на хотела, за избягване на по-нататъшни недоразумения. С. Бърман".

Историята с лубриканта

Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!".

Казах му :

- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.

- Като д-р Уотсън за Холмс?

- Не, като икономката му.

- Като Годжи за Слави?

- Хм...по-скоро Ванката

- Добре де, кажи за какво става дума?

- Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?

- Е, добре, а аз какво да правя?

- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!

...

След 3 часа

...

- Гога, момичето е в другата стая...50 лв на час...направо я сложих в леглото да легне и да ни чака...Аз ще съм първи...Абе каква е тази кофа?!?!

- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.

- Една кофа ли е малко?!?

- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами....мажи се...

- Ще взема да се намажа целия...струва ми се секси

Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!

- Ехо? Госпожице?

Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв.

Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на

сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.

- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?

- Гога, не мога да стана, вним...

ТРАС!!!

Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...

-Ооох, майна, баси смазката...Ще се претрепем..А? Къде ми е телефона...?

-Ще звънна от моя и ще разберем..

Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах..чу се съъъъвсем глухо..А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона...Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха....

Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и ...

- Майна? Извинявай, но...може ли да те помоля нещо?

- Да, Гога?

- Би ли си изкарал члена от ухото ми?

- Оу, без да искам, смазката...просто..извинявай...

- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая...тази гласова поща..

Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на био основа и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като

си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк: - И внимавайте да не ритнете коф....

ТРЯС...

Понесоха се двамата по стъпалата.

Чу се тътен

Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акoстирали.

Представям си какво им е.

А ние двамата с Гогата си пием кафе.

Имат ли почва у Варна скиорите?!

Сяда бат'Динамитко отпива многозначително от чая с коняка и вика: - Абе аз историята за варненеца скиор разправял ли съм ти я ? Викам му: - Динамите - виждал съм негър скиор, чел съм и за планинар на хавайски сърф, а наскоро чух и Кирил Маричков да да пее death metal. Aма варненец скиор не съм си представял че съществува. Позасмихва се леко динамита му с динамит и постига това което е замислил - започвам да ставам дяволски любопитен. По някое време не издържам и подхвърлям да продължи, а той това и чака: Него лето, месеца августа във Варна некакъв пич си празнува рождения ден. И както е задължително за всички августовски рождени дни във Варна – всички се напили порядъчно, че и малко отгоре. Мене ако питаш направо са си се напили като прасета ама за да не опорочаваме разказа няма да навлизам в подробности. Към осем, осем и половина сабахламта си тръгвали най-слабохарактерните гости, когато домакина почнал да разправя за скиорските си подвизи. Първоначално всички започнали да търсят логичен смисъл в разказите му за “каране в дълбок сняг” – дори неколцина изследователи на след алкохолните признаци се замислили дали това не е някакъв нов вид психологически стимулант тъй като човека изглеждал видимо оживен, а количеството, което бил изпил било повече от достойно. В крайна сметка всички го погледнали с кривите си ехидни усмивки, демонстрирайки тотално недоверие (по хард гостите дори и насмешка). Капака бил когато един от тях заявил на висок глас: “Гларус скиор – такъв случай нема!”. Пича решил да “цака с валето”, повел ги с победоносна усмивка към спалнята, където отворил гардероба и вътре: ски екипировка в пълна бойна готовност. Вярно, че ските не били някой лъскав Pocket Rocket, щеките не били Skott, а обувките били полски по лиценз на Nordica, но все пак в единия ъгъл на гардероба се мъдрела пълна ски екипировка барабар със “късметлийското копринено шалче”, за което домакина обяснил че му е талисмана, без който не тръгва на ски. След като преминал първоначалния стрес у гостите, които вече започвали да усещат вкуса на загубата и трябвало да се примирят с факта, че човекът си е скиор и при това от Варна, изведнъж някой подвикнал: -Абе аз докато не те вида да ги караш тия дъски – не вервам ! Така де... в края на краищата всеки може да държи в гардероба каквото си иска. Това, че някои е турил чифт ски, далеч не означава, че си имаме нов Попангелов и то от Варна. На нашия човек толкова му трябвало. Вече му било дошло до гуша и решил, че е дошъл момента да сложи точка на спора при това не как да е ами направо с убедителна, смразяваща кръвта яснота, че той все пак е скиор... при това от Варна (в последното никой не се и съмнявал). Скочил нашия човек в грейката, въпреки че августувската сутрин вече била напреднала и температурите далеч не напомняли за 19-ти стълб на Романски лифт. Все пак било важно всичко да е автентично за да не се поставя под съмнение скиорската му принадлежност. Пуловер не слагал но за сметка на това облякъл любимото скиорско яке и нахлузил шапката и ръкавиците. За малко щял да забрави очилата Carrera, но в последния момент се сетил и ги сложил на челото. След обичайните проблеми по закопчаването на щраймерите на обувките вече бил почти готов. С тежък жест поставил ските на площадката на четвъртия етаж, с рязък натиск закопчал автоматите, чукнал няколко пъти с щеките и от там – шус по стълбите ! Имал намерение да излезе победоносно, с вдигнати ръце през входната врата направо на тротоара отпред. На първите няколко завоя се позатруднил тъй като почти му се налагало да спира за да може да следва естествената посока на стълбите. Накрая вече се бил окопитил и решил, че ще е по лесно ако си помага с парапета, макар че щеките затруднявали и този логичен изход от ситуацията. В крайна сметка успял да направи няколко блестящи завоя и точно след последния завой на финалната права където вече бил набрал сериозна скорост (човека се борел за стотни от секундата както знаете) се задала една баба, която се прибирала с торбите от пазар. Дон Цурбригенхот връхлетял върху нея и я отнесъл като локомотив – боклуджийска кофа... Буди се пича следобед с главоболие. Усетил тук там натъртвания, видял че едното му коляно е охлузено и се сетил какво е станало. На това място Динамитко отпи голяма глътка от поредното чайче с коняк и продължи: - Не знам ти какво ще кажеш, но аз съм забелязал, че махмурлука много често е свързан със силно изразено чувство за вина и угризения. Нашия човек не правел изключение и затова решил, че е редно да издири бабата и да и се извини по подходящ начин. Купил цветя, бонбони и хукнал да я дири в окръжната болница. Пита там на рецепцията, върти се нагоре надолу и по една време попада на дежурния лекар... Разпитва го – “Абе така и така, да сте приели една жена, около 80 годишна с натъртвания, охлузвания или не дай си Боже счупвания...” А оня го гледа подозрително и вика: -Коя бе ? Дето я отнесъл скиора ли ? Преместихме я в психиатрията!

WC - Всичко минава през кантара!

Един мъж се обръща към служителка на гише "Информация" в пощата:
- Извинете, къде е тоалетната?
Служителката обаче чува "Къде е колетното? " и отговаря:
- Зависи колко тежи. Ако е до 1 кг - в тази зала, ако е по-тежко - в онази
зала.
Мъжът:
- Ама вие мерите ли ги?
Служителката:
- Да, с електронни везни!

Подарък на любимата

Mлад мъж искал да купи подарък за рождения ден на новата си приятелката,
но тъй като излизали съвсем отскоро, дълго се колебал и решил, че чифт
ръкавици носят най-подходящото послание: романтичен и не твърде интимен
подарък.

Заедно с по-малката сестра на любимата си, той отишъл в най-скъпарския
магазин за дамска мода и купил чифт бели ръкавици. Момичето купило
боксерки за себе си. По време на опаковането обаче, продавачката се
объркала и разменила двете покупки.

Без да провери съдържанието на пакета, младият мъж го изпратил на
любимата си, заедно със следната бележка:

“Избрах това, защото забелязах, че не носиш нищо, когато излизаме вечер.
Аз лично, харесах едни по-дълги, с копчета, но понеже сестра ти носеше
къси, се убедих, че се свалят по-лесно. Цветът е малко деликатен, но не
се притеснявай - продавачката ми показа своите, които носела от 3
седмици - бяха съвсем леко зацапани. Помолих я да ми покаже как й стоят
твоите и установих, че са наистина страхотни. Бих искал да присъствам,
когато ги слагаш за пръв път, но нямам съмнения, че доста други ръце ще и
докоснат, преди да успея да те видя отново. Когато ги сваляш, не
забравяй да подухаш малко в тях, защото ще са леко овлажнели от
носенето. Помисли си само, колко хиляди пъти ще ги целуна през
предстоящата година!!!

С много любов!

P.S. Най-новата мода била да се носят леко подгънати - така, че част от
вълната да се вижда.”