Детето издъхва в тъмната стая.
До него стои баща му сега.
Разкъсва тежка мъка душата му,
защото вижда,че идва смъртта.
Детето отваря очички и пита:
“Ще дойдеш ли татко заедно с мен?
Там всичко красиво е, спокойно и тихо,
там няма нощ, а радостен ден.“
Бащата заплаква и нежно му казва:
“Ще дойда сине със тебе в съня.
(О, Господи, вземи мене, а него
остaви да живее в света.)“
“Ти няма да дойдеш. Лъжеш ме татко.
Те викат мен, протягат ръце.
Те всички се радват, че аз ще отида
във светлия ден като малко момче.
Облечени с бели дрехи са всички.
Не ги познавам, но те са добри.
Помниш ли кончето, за което мечтаех?
То също е тук - до мене стои.
Довиждане татко, аз тръгвам със всички.
Далече, далече оставаш и ти.
След време ще дойда аз теб да посрещна
със бялото конче от мойте мечти.“
Детето затвори бавно очички,
усмихна се нежно и сякаш заспа.
От тъмната стая дойде да го вземе
облечена в бели дрехи смъртта.
Пепа Николова
================================
На А.
