Очи затварям в мрачната стая
на вън тихо се спуска нощта,
в леглото се свивам и зная
мечтите бързо ще дойдат сами.
Опитвам се от тях да избягам
исках всичко до край да забравя,
но веднъж настъпи ли мрака,
пред мен „ Той ” пак се изправя...
Все тъй безумно красив,
лице изваяно само за мен,
когато го видя изпитвам наслада,
но после дълго душата ми страда...
Да забравя?! Исках, но не мога..
Виденията идват всяка нощ.
Дори и молих се на Бога-
Безсилна бе и неговата мощ.
Сега дъждът по стъклото се стича,
сякаш сълзи по бледо лице...
Без него живота ми прилича
На птичи полет без синьо небе...
2 април 1999г.
Посвещавам на тези, които ги няма
Няма коментари:
Публикуване на коментар