Говорейки за отношенията на сънищата към душевните разстройства можем да разбираме: първо, етиологичното и клиничното взаимоотношение – например, ако съновидението изобразява психическо състояние; второ, изменения, които съновидението претърпява в случаи на душевно разстройство и, трето, вътрешното взаимоотношение между съновидението и психозите – аналогия, която показва вътрешното сходство.
Относно етиологичното и клиничното взаимоотношение между сънищата и психозите и като предпоставка ще приведа следното наблюдение на Хорнбаум. Той смята, че първото пламване на безумието много често се появява в страшен кошмарен сън и че ръководната мисъл се намира във връзка с него.
Психозата може да се прояви веднага след съновидението, което съдържа безсмислената идея, или пък да се развие бавно благодарение на по-нататъшни сънища, които се борят със съмненията. В един от случаите Sante de Sanctis присъединява към тези възбуждащи сънища и леките истерични припадъци, а след това и боязливо меланхоличното състояние.
Фер съобщава за съновидение, станало причина за истерична парализа. Тук съновидението се явява като душевно разстройство, въпреки че душевното разстройство за първи път се е проявило в съновидението.
Thomayer обръща внимание на страшните сънища, които би трябвало да се приемат за еквивалент на епилептичните припадъци. Алисън описва нощната душевна болест (nocturnal insanity), при която наблюдаваните субекти през деня са съвършено здрави, а в същото време през нощта редовно получават халюцинации, пристъпи на лудост и т.н. Той прави редица наблюдения в по-ново време, в които постъпките с патологичен характер се обясняват със сънищата.
Много често в случаите на оздравяване от душевни болести се наблюдава факта, че при съвършено здрави пациенти през деня сънищата през деня имат характер на психоза.
Wundt казва следното: “И наистина, по време на съновидението можем да преживеем почти всички явления, които сме наблюдавали в лудниците.”
Spitta и Maury изброяват отделни признаци, на основата на които се прави заключение за това сходство: “(1) Изчезване на самосъзнанието, в следствие на това – несъзнаване на състоянието като такова, т.е. невъзможност за учудване, липса на морално съзнание; (2) изменение на възприемчивостта на сетивните органи – понижаване по време на съновидението и изключително повишаване при душевно разстройство. (3) Съединяване на представите предимно според законите на асоциациите и репродукцията, т.е. автоматичното образуване на редове – оттук пропорционалност на отношенията между представите (преувеличение, фантазиране) и произтичащото от всичко това (4) изменение на личността, а понякога и свойствата на характера (извращения)”.
Radestoch добавя към това и аналогия на материала: “В сферата на слуха, зрението и общото чувство се наблюдават много халюцинации и илюзии. Най-малко елементи дават, както и при съновиденията, обонятелните и вкусовите усещания. При болния, както и при спящия човек, се появяват спомени за далечното минало. Това което за будния и здравия е отдавна забравено, спящият и болният си го спомнят.” Аналогията между съновидението и психозата придобива своето пълно значение и с това, че тя, подобно на семейните сходства, се отнася дори до мимиката и най-дребните детайли. На страдащия от физически и душевни болести съновидението разкрива това, което е недостъпно за него в будно състояние.
“Причудливата комбинация на мислите и слабостта на съжденията характеризират преди всичко съновидението и безумието. Разделянето на личността в съновидението, която например разделя собствените си познания между две лица, второто от които поправя собственото “Аз”, е съвсем равнозначно на известното раздвояване на личността при параноята. Спящият също чува собствените си мисли, произнесени от друг глас. Дори за елементарните състояния на бълнуване има аналогия в стереотипно повтарящи се патологични сънища. След оздравяването болните често казват, че по време на бълнуването са имали чувството, че сънуват.” Същият този автор казва, че безумието, анормалното болезнено явление, трябва да се приема като повишение на периодично повтарящото се нормално състояние на съновидението.
Krauss се е опитал да обоснове етиологичното сходство между съновидението и безумието. Според него общо за двата елемента се явява органически обусловеното усещане, общото чувство, произтичащо от усещанията на всички органи.
Не бива да очакваме завършено тълкуване на сънищата от изследване на душевните разстройства. Вероятно измененото разбиране за сънищата трябва да обуслови и нашите възгледи относно вътрешния механизъм на душевното разстройство. Ние се стремим да разкрием тайната на психозите, като се опитваме да разрешим загадката на сънищата.
Показват се публикациите с етикет Психология. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Психология. Показване на всички публикации
вторник, 6 ноември 2012 г.
събота, 13 ноември 2010 г.
Психо-палитра
Белият цвят...
...ми харесва.
Белият цвят символизира чистота. Онези, които предпочитат чисто бялото пред другите багри, обикновено се отличават с акуратност във всичко, те са внимателни и проницателни, критични и малко припряни. Белият цвят означава също така самодостатъчност и често пъти - невинност. Той е като спомен от детството и непосредствеността...
...не ми харесва.
Ако не обичате белия цвят, това не означава, че сте неорганизирани или че не сте спретнат човек, но едва ли сте човек, изцяло отдаден на страстта си към реда, още по-малко може да се каже за вас, че сте прекалено припрян човек. Леко асиметричните неща са ви много по-интересни от идеалните пропорции, а няколко прашинки върху книгите на етажерката не събуждат във вас желанието незабавно да хванете кърпата за прах. Вие сте разкрепостени и на човек му е приятно да прекарва времето си във вашата компания.
Червеният цвят...
...ми харесва.
Подобно на червения цвят, разположен най-високо в дъгата, и вие се стремите да владеете ситуацията. Отличавате се с интерес към живота. Известно е, че наблюдаването на червения цвят предизвиква ускорение на пулса и дишането, повишава кръвното налягане. Той символизира огън, топлина, кръв - не е възможно да бъде игнориран. Вас също!
Понятията, които се асоциират с червения цвят, са победа, успех, напрежение, импулсивност, активност, съперничество, смелост, агресивност, страст. "Червените" хора завладяват, превземат, те са подвижни, оптимистични и емоционални, това са хора екстраверти, жадуващи пълноценни чувства и живот като цяло. Ключов стимул за тях е желанието.
Тази ярка, радостна картина има и обратна страна. Понеже вие толкова силно жадувате живот в ярки цветове, рутината може да ви побърка; нетърпението ви води към непостоянство и променливост. Трудно ви е да сте обективни, поведението ви се отличава със самоувереност и инат. Вие предпочитате след като изслушате нечий съвет, да постъпите по своему. Търпението не е ваша характерна черта. Въпреки това, на другите им е интересно с вас. Вие подтиквате към действие. Светът би се оказал скучно място без "червените" хора.
... не ми харесва.
Тъй като червеният цвят се асоциира с неистова жажда за живот, въодушевление и страст, ако не обичате този цвят, това може да означава, че именно сега вие едва ли искате да изпитвате толкова интензивни емоции. Възможно е да се плашите от агресивност и натиск, които се свързват с червения цвят или вие все пак търсите по-голямо удовлетворение от живота, но се боите да не попаднете в кръговрата на този живот? Раздразнителните, уморените хора, които се вълнуват от множество проблеми, често пъти се обръщат към по-студени цветове, търсейки отдих и отпускане - това е тяхна естествена защитна реакция.
Розовият цвят...
...ми харесва.
Този цвят е омекотен червен цвят, той обединява страст и чистота. Розовият цвят се асоциира с романтика, свежест, финес и нежност. "Розовите" хора живо се интересуват от заобикалящия ги свят, но те не се хвърлят във водовъртежа на живота с онова лекомислие, което е свойствено на хората, предпочитащи червения цвят. Насилието и нахалството във всяка тяхна форма ги огорчават.
Някога розовият цвят се смятал за изключително женски цвят. Днес мъжете не се притесняват да предпочетат комфорта, който им носи розовият цвят, тъй като вече не се смята неприлично за мъжете да проявяват чувственост и други "женски" черти.
Ако ви харесва розовият цвят, вие сте талантливи и излъчвате ненатрапчива увереност, чар и най-вероятно си оставате непоправим романтик. "Розовите"хора са дружелюбни и общителни, но най-съкровените си чувства те пазят дълбоко в себе си.
...не ми харесва.
Меките, умерени оттенъци не се отличават с емоционалност, затова много хора са безразлични към розовия цвят. Ако не ви харесва розовото, много е възможно вие да се нуждаете и да търсите ярки впечатления, а този цвят за вас да е прекалено спокоен.
Жълтият цвят...
... ми харесва.
Жълтият цвят се възприема като светещ и топъл, тъй като се асоциира силно със слънчевата светлина. Той искри от оптимизъм. "Жълтите" хора са оригинални, надарени са с богато въображение и развит художествен вкус. Притежавайки търсещ ум, те обичат всичко ново и интересно. Ако ви харесва жълтият цвят, вие по всяка вероятност сте надежден приятел. Вашите амбиции често се реализират и като цяло вие гледате на живота ведро.
Често пъти обаче вие сте егоистични и не обичате да оставате на второ място. Може да сте щедри, но често сте недоверчиви и може да създавате впечатление, че страните от хората. Понякога сте нетърпими по отношение на идеите на другите, които ви се струват не толкова добре обмислени като вашите собствени идеи. Вие искрено се вълнувате от проблемите на обществото, но все пак сте склонни повече да размишлявате за тях, отколкото да предприемете нещо. "Жълтите" хора са склонни към педантизъм, но в същото време са напълно доволни и щастливи от света.
...не ми харесва.
Ако ви е неприятен жълтият цвят, вие не обичате особено и онези черти, които притежават "жълтите" хора. Вие сте реалист, практичен човек с утилитарни предпочитания и се отнасяте по-скоро критично към онези, които не споделят вашите възгледи. Вие скептично възприемате новите идеи, предпочитайки да се концентрирате върху познатите неща, отколкото да опитате нещо ново. За вас винаги е важен гарантираният резултат, тъй като предпочитате да се предпазите сигурно от разочарования.
Оранжевият цвят...
...ми харесва.
Оранжевият цвят е съчетание на червен и жълт, обединяващ характерните черти и на двата. Енергичен и топъл като есенните листа, оранжевият цвят притежава физическата сила на червеното, но в същото време не е толкова интензивен, по-малко страстен е... Онези, които харесват този цвят, работят прилежно, играят с увлечение. Това са действени хора, пълни с енергия.
Ако ви харесва оранжевият цвят, вие очевидно сте експанзивен екстраверт, предпочитащ яркия начин на живот, харесва ви да прекарвате времето си в компания. Вашите идеи са уникални, а пристрастията - силни. В общуването сте доста приятни и приветливи.
"Оранжевите" хора обаче са непостоянни: свой най-добър приятел те ще нарекат по всяка вероятност последния, с когото са се сближили. В любовта вие сте независими и винаги сте готови да покорявате нови светове!
Ако предпочитате оранжев цвят с оттенък на праскова, вие притежавате същите качества, както и оранжевите хора, но сте по-спокойни и още по-малко агресивни, вие сте също толкова дружелюбни и обаятелни, а в общуването сте дори още по-меки. Способни сте да се трудите, но в играта често избирате ролята на наблюдател.
...не ми харесва.
Очевидно прекалено ярките цветове не ви допадат: не ви харесват шумните купони, неумереното веселие, силният смях, самохвалството и показната интимност. Затова вие трудно се сближавате с хората и дори много е възможно да сте си спечелили име на необщителен човек. Пред огромното количество познати вие предпочитате тесен кръг наистина близки приятели, а ако откриете приятел, то той ви е приятел за цял живот.
Кафявият цвят...
... ми харесва.
Цветът на майката земя се асоциира със стабилност и сигурност. Хората, които не са равнодушни към кафявите багри, притежават уравновесен характер, здраво чувство за дълг и отговорност, ценят изискания смях, непосредствеността, комфорта, качеството, хармонията и домашното огнище.
"Кафявите" хора са верни приятели, разбиращи, но непреклонни, те се отличават с твърди убеждения и могат да бъдат нетърпими към онези, които мислят, говорят или действат прекалено бързо. Те се отнасят внимателно към парите, умеят да разгледат стоката и да направят изгодна покупка.
Ако ви харесва кафявият цвят, вие рядко проявявате лекомислие или предприемате нещо без сериозно да обмислите нещата, но в същото време можете вътрешно да се изправите срещу необходимостта да възприемете нещата такива, каквито са. Вие се страхувате да не загубите контрола над ситуацията и сте способни да направите много в опитите си да поправите несправедливостта или да преборите нещо нечестно.
Вие сте добър съпруг и родител, тъй като самите вие изпитвате потребност от сигурност и притежавате силно чувство за принадлежност.
...не ми харесва.
Вероятно си фантазирате множество неща - например, мечтаете да тръгнете на пътешествие с пътуващ цирк или да станете автомобилен състезател... Всичко ново ви вълнува, а делничните неща ви се струват невероятно скучни. Вие сте остроумен, импулсивен и щедър човек. Живот на село не е за вас и домошарите ви навяват скука. Вие обичате хората, но те трябва да са ярки и забележителни личности. Сериозните отношения могат да бъдат за вашия партньор доста рисковани - понеже е толкова трудно да ви накара човек да седнете на едно място.
Бежовият цвят...
...ми харесва.
"Бежовите" хора притежават същите основни отличителни черти на "кафявите", само че тези черти са малко по-приглушени и се проявяват не толкова отчетливо. Цвят екрю и бежовите цветове с меден оттенък в голяма степен имат качествата, които се асоциират с жълтото, а розовите оттенъци на бежовия цвят са по-близки по настроение до розовия.
Бежов цвят харесват сърдечните хора, които ценят качеството и практичността и се стремят да запазят неутралитет в сложните ситуации.
...не ми харесва.
Вие сте по-сдържани от онези, които не харесват кафявия цвят, но притежавате много от характерните за тях качества. Бледият нюанс на бежовия цвят символизира за вас бледо съществуване - скучно и уморително. Вие ненавиждате делничността.
Зеленият цвят...
...ми харесва.
Най-"природният" цвят омагьосва с баланс от топлота и прохлада и "зелените" хора често се оказват уверени и с уравновесен характер. Те са прилежни граждани, грижливи родители, неравнодушни съседи - непретенциозни, добри и щедри хора.
Ако зеленият е вашият цвят, за вас е важно да завоювате вниманието на наблюдателите и винаги да се ползвате с добро име. Вие сте внимателен другар, верен приятел и партньор, с високи морални принципи и силно развито чувство за справедливост.
Вие сте умни и схващате новите идеи във въздуха. От друга страна рядко ще се съгласите да рискувате и да опитате нещо ново там, където може да се тръгне по проверен, общоприет път. "Зелените" хора никога не страдат от липса на апетит и дори да се наложи да спазват диета, рядко им се удава да отслабнат. Една от най-лошите черти на тези хора е склонността им към клюки и завист.
... не ми харесва.
Онези, които не харесват зеления цвят, едва ли могат да бъдат наречени общителни хора, обичащи компаниите. Естествената потребност от признание от страна на група хора, по-вероятно е да ви отблъсне от тях, отколкото да ви накара да се присъедините. Вие не обичате да постъпвате, да мислите или да изглеждате така, както постъпват, мислят или изглеждат повечето от хората около вас. Пикници и купони, дори гостувания при роднини не са за вас.
Синьозеленият цвят...
...ми харесва.
Този оттенък наследява много от чертите на синьото и на зеленото, но има и някои особености на възприятието. Ако това е вашият цвят, вие сте педантичен (може би дори малко припрян) и много спретнат човек. Вие сте чувствителни, но също така в известна степен ви липсва непринуденост и естественост, малко сте самоуверени и се отличавате с уравновесен характер и постоянство в предпочитанията си.
Вие с желание помагате на другите и се справяте добре със своите ангажименти. Любезност и чар са ваши качества, но понякога проявявате склонност към нарцисцизъм. Обичате да се обличате така, че да привлечете вниманието и да възхитите околните, но заедно с възхищението провокирате често пъти и завист.
...не ми харесва.
Тъй като онези, които харесват синьозелените нюанси, ценят реда и акуратността, нехаресването на този цвят може да означава, че колкото и да ви се иска да бъдете спонтанни, хаотични, някакъв глас вътре във вас постоянно ви напомня за необходимостта да подредите стаята си. Вие обичате да разпускате и да не обръщате внимание на незначителните детайли и затова не обичате педантите.
Синият цвят...
...ми харесва.
Синият цвят е спокойствие и умиротвореност. Вероятно това е най-предпочитаният цвят. Хората, които харесват светлосините нюанси, обикновено са сдържани и уверени в себе си (или само им се иска да изглеждат такива?) и в същото време могат да бъдат много раними. Те се доверяват и се нуждаят от доверие. Чувствителни са към потребностите на другите, способни са на здрава привързаност, такива хора тежко преживяват всяко предателство или разочарование. Те не избягват големите компании, но въпреки това предпочитат кръг от близки приятели.
"Сините" хора се стремят към хармония, спокойствие, търпение и издръжливост, към умиротворение.Те са консервативни, надеждни, имат уравновесен характер и преди да кажат нещо или да направят нещо - два пъти премислят.
Ако вашият цвят е синият, вие имате силно развито чувство за отговорност. Би трябвало да внимавате педантизмът да не ви направи прекалено взискателни към другите. Впрочем, вашата отзивчивост и мек характер ще надвият.
...не ми харесва.
Ако не обичате синия цвят, това означава безпокойство, неуморимост, потребност да се откъснете от обкръжаващото ви еднообразие. Възможно е да искате да смените работата си или дори да промените целия си живот, прекарвайки го в търсене на впечатления. Вие навярно сте се уморили от това, че някой постоянно разчита на вас, но съвестта ви не ви позволява да захвърлите всичко. Би ви се искало да сте богати или знаменити (или и едното и другото?), защото понякога ви се струва, че това ще ви позволи да се наслаждавате на живота, без да има нужда да работите толкова много и упорито
Тъмносиният цвят може да бъде асоцииран с тъга и меланхолия, а светлосиният - просто да е малко скучен.
Лилавият цвят...
...ми харесва.
Този цвят притежава загадъчна и интригуваща аура. "Лилавите" хора са загадъчни, притежават творчески ум и бързо възприемат възвишените идеи. Художниците често пъти харесват този цвят, както и хората, които смятат, че изпъкват силно сред еднообразието на заобикалящата ги тълпа.
Ако това е вашият цвят, вие по всяка вероятност сте щедри и очарователни. Лилавото често пъти се асоциира с ум, наблюдателност, възприемчивост, тщеславие и променливост. Тъй като лилавото е съчетание на червено и синьо, които се възприемат като противоположни цветове, вашият характер сигурно се отличава с противоречиви черти и вие постоянно се опитвате да балансирате между тези противоположности - с възбудата на червеното и спокойствието на синьото.
Смята се, че с "лилавите" хора е лесно да се живее, но е трудно да бъдат опознати. Вие може да сте толкова потайни, че дори в онези моменти, когато откривате душата си, и най-близките ви приятели не винаги могат да ви разберат изцяло.
...не ми харесва.
Вие сте материалист, свикнали сте да обосновавате своите житейски възгледи. Държите нещата да са устойчиви, разбираеми, симетрични. В общуването си сте праволинейни и открити и очевидно не обичате хората, които се отличават с високомерие, неестествена изтънченост или с повърхностни разсъждения за нещата.
Виолетовият цвят...
... ми харесва.
Хората, които обичат люляковото синьо, цветът на цъфналата лавандула, често предпочитат този цвят пред всички останали. Такива хора харесват, когато околните смятат, че те не приличат на останалите; те са пресметливи, макар че не винаги се отличават с остър ум.
"Виолетовите" личности в живота си се стремят към съвършенство и дори изобретателност. Тяхната представа често пъти е свят, в който всички "тъмни" страни на живота могат просто да бъдат игнорирани. За такива хора външният вид и първото впечатление на събеседника са много важни. С виолетовия цвят се асоциират аристократичност и склонност към сантименталност, а така също и романтичност, носталгия и изтънченост. Тъй като този цвят е много близък до лилавия, "виолетовите" хора често пъти притежават творчески наклонности и с удоволствие подкрепят талантливите хора.
...не ми харесва.
Вашият подход към живота е делови. Вие не обичате, когато събеседникът ви се отклонява от директния разговор и заиграва с вас, тъй като вие самите предпочитате да сте прями. Вие не сте заплашени от носталгични настроения, тъй като живеете с настоящето. Онези, които не обичат лилавото и виолетовото, също така изпитват силна неприязън към повърхностното поведение или външен вид и обикновено не скриват това. Виолетовото те обикновено възприемат като скучно и безвкусно.
Сивият цвят...
...ми харесва.
Хората, предпочитащи този най-неутрален от всички цветове, се отличават със същото неутрално отношение към живота; те сякаш се опитват да се защитят от този побъркан свят, сгушвайки се в надеждното покривало на неутралността. Ако това е вашият цвят, вие очевидно предпочитате безопасния, предпазлив, уравновесен начин на живот и за разлика от любителите на червения цвят, се стремите не към ярки впечатления, а към удовлетвореност. За вас е важно във всички ситуации да запазите статуквото.
Вие често пъти правите компромиси в живота си. Практични и спокойни сте и не обичате да привличате вниманието върху себе си. Получавате удоволствие от труда си и се стремите да бъдете полезни. Като цяло вие сте обикновен човек - не припрян, консервативен, сдържан и стабилен.
...не ми харесва.
Не обичате сивото - значи не обичате неутралността. Предпочитате да се окажете прав или да не сте прав, но не и въздържал се. Делничността е прекалено скучна за вас: вие се стремите към по-пълноценен живот. Възможно е това да ви кара често да променяте привързаностите си, интересите си и предпочитанията си в търсене на своето щастие...
Понякога сивият цвят може да се асоциира с паяжина, привидения, прах в стари къщи и други плашещи неща.
Черният цвят...
...ми харесва.
Хората рядко избират черното за свой любим цвят. Може би защото наистина черното не е цвят, а липса на цвят. Човек, който предпочита черното, може да се отличава с противоречив характер - да е традиционен, консервативен, сериозен или да смята себе си за изтънчен любител на светски удоволствия, горделив и дори високомерен.
Възможно е да ви смятат за загадъчна и привлекателна личност. Ум, талант, увереност в себе си и престиж са много важни неща за вас.
...не ми харесва.
Черният цвят може да се асоциира с абсолютното отрицание... Това е вечната тайна, бездна ,черната дупка... Той може да символизира смърт и траур. Може би в детството си сте се страхували от тъмнината и сте забравили за това, но усещането за дискомфорт ви преследва, когато гледате черния цвят. Впрочем, черното може да се окаже и просто прекалено тежко, тъмно за вас. Вие по-скоро се чувствате неудобно в обществото на хора с изискани маниери - вие повече харесвате хора искрени, които не обременяват себе си и другите с условностите на социалното положение.
източник: Списание "Маргарита"
Симптома: Неудачник
Никой съзнателно и обмислено не решава да се сдобие с отрицателни черти на характера. Те обаче не възникват и случайно. Съществуват симптоми, свойствени за типичния неудачник. Как да ги разпознаем, за да се вземат своевременно съответните мерки?
Съществуват симптоми, свойствени за типичния неудачник. Ние трябва да умеем да ги разпознаваме, за да вземем съответните мерки в случай, че ги открием в себе си. Познавайки определени характеристики на личността, "пътните знаци", водещи към неуспех, можем да ги накараме да изпълняват ролята на негативна информация и да ни изведат на правилния път.
Никой съзнателно, преднамерено и обмислено не решава да придобие отрицателни черти на характера. Те не възникват и по волята на случая. Подобни свойства съвсем не са и свидетелство за вроден порок на човешката натура. Негативните качества са начин за решаване на някакви трудни проблеми.
Разочарование
Когато ние не можем да осъществим някакви важни за нас планове или да удовлетворим някакви насъщни потребности, ние сме склонни да изпитваме чувство на разочарование, неудовлетвореност, безизходност. Така или иначе в някаква степен ни се налага да преживяваме такива чувства, поради факта, че сме хора - същества несъвършени. Вярно е, че с годините ние започваме да разбираме, че не е възможно да бъдат удовлетворени всички желания, че нашите реални дела и постъпки никога не са толкова добри, колкото нашите намерения. Ние усвояваме факта, че съвършенство изобщо не се изисква, че за практическите ни цели е напълно достатъчно доближаването към него. Ние привикваме търпеливо да понасяме определена доза разочарования, без да губим душевното си равновесие.
Усещането за неудовлетвореност, безизходност става симптом на неуспех само в случай, че то се оказва причина за прекалено силни емоционални преживявания, предизвиква чувство на дълбоко недоволство и собствена непригодност.
Постоянното, хронично разочарование обикновено е признак на това, че целите, които си поставяме, са нереални или че нашата представа за самите нас е неадекватна.
Агресивност
Както нощта идва след деня, след неудовлетвореността нерядко следва прекалената и насочена по лъжлив път агресивност. Това са потвърдили и група учени изследователи в Йелския университет.
Агресивността сама по себе си не е една от формите на неадекватно поведение, както са смятали по-рано някои психиатри. В комбинация с емоционална енергия тя често спомага за постигане на целта. Да постигнеш желаното следва да напредваш, енергично залавяйки се за решаването на проблема, а не отбранявайки се или проявявайки нерешителност.
Вече самото наличие на голяма задача е достатъчно за засилване на емоционалното налягане в нашето котелно и отвързването на агресивните тенденции. И ако в тези условия по пътя към целта се появи препятствие, могат да възникнат сериозни колизии. Неизползваната емоционална пара, като не намери нужния изход, обикновено се устремява по лъжлив път и се превръща в разрушителна сила.
Типичният неудачник не използва своята агресивност за постигане на конкретна цел. Устремявайки се по лъжливи канали, тя се проявява в язва на стомаха, високо кръвно налягане, състояние на постоянна тревога, прекалено тютюнопушене, преумора от много работа и в други разрушителни за здравето действия. Тя може да бъде насочена и навън - към други хора във вид на крайна раздразнителност, грубост, в разпространение на слухове и клюки, безкрайни забележки и изисквания, постоянно мърморене.
Когато човек от такъв тип постави пред себе си нереални, със сигурност неизпълними цели и в резултат търпи неуспех, за него като правило остава само един изход: да тропа по-силно. Откривайки, че всъщност удря главата си в каменна стена, той в повечето случаи несъзнателно започва да удря още по-силно.
Агресивността трябва не да се изживява, не да се изкоренява, а да се разберат нейните причини, като се погрижим да й осигурим съответните й канали за полезно приложение. Вече самото разбиране на този механизъм ще ни помогне да се справим с агресивно-безизходния цикъл. Неуправляемата агресия не е нищо друго освен опит да се порази единствената мишена (поставената цел), водейки безразборна стрелба по всички направления. Вие обаче се опитвате да решите един проблем, създавайки друг. Когато във вас възникне желание да се нахвърлите върху някого, спрете се и си задайте въпроса: "Дали моето собствено разочарование, моята неудовлетвореност не търси тук изход? И от какво съм недоволен аз?" Изяснявайки си цялото несъответствие на своята реакция, вие по този начин вече сте изминали значителна част от пътя към пълния контрол над нея.
Когато разберете, че грубостта по отношение към вас от страна на друг човек, е по всяка вероятност не злонамерен и умишлен акт, а резултат от функционирането на автоматичния Механизъм на Неуспеха, вие ще се отнесете към нея по-снизходително. Просто онзи, другият, изпуска парата, която не е в състояние да използва за постигането на разумна цел. Известно е например, че много автомобилни аварии са следствие от въздействието на чувството на разочарование и агресия.
За излишната емоционална пара, е нужен предпазен клапан. Неговата роля отлично изпълняват, отвеждайки излишъка от агресия, различните физически натоварвания и спортът. Много добре помагат дългите пешеходни разходки, вдигането на тежести. Особено полезни са такива спортни игри, където вие можете да удряте нещо, да биете, голф, тенис, ръгби, кегли, удари по боксьорска круша и т.н. Много жени, преживяващи разочарование, неудовлетвореност, инстинктивно прибягват към тежка физическа работа, за да се освободят от емоциите и агресивните нагласи. Те се заемат да разместват мебелите у дома. Може да се даде изход на лошото настроение чрез написването на писмо на човека, който е предизвикал във вас чувство на недоволство, раздразнение. Подготвяйки посланието не се стеснявайте да използвате изрази и епитети, не оставяйте нищо недоизказано. След това изгорете писмото.
Най-ефективният начин да се справим с агресивността обаче е тя да бъде използвана по предназначението, определено й от природата - за постигането на някаква разумна цел. Трудът е бил и си остава най-добрият метод за лечение и най-доброто средство за успокояване на разтревожения дух.
Неувереност
Чувството на неувереност израства от убеждението за собствената ни непълноценност, несъстоятелност, неспособност да направим нещо. Ако смятате, че не отговаряте на някакви изисквания, вие се чувствате неуверено. В много случаи неувереността съвсем не означава, че вашите вътрешни ресурси в действителност са малки; това чувство просто отразява факта, че ние сме взели не този аршин и сме започнали да сравняваме нашите реални способности с въображаем идеал — със съвършеното АЗ. Когато започнем мислено да съизмерваме нашите истински качества с абсолютни категории, в нас неволно възниква усещане за собствената ни непълноценност.
Неувереният в себе си човек постоянно мисли, че той не е "такъв": не е преуспяващ, не е щастлив, не е компетентен, не е уравновесен, какъвто според него той би следвало да бъде. Безспорно всички споменати по-горе качества са достойни цели, които обаче трябва да бъдат постигани, не като убеждаваме себе си в това, че те вече би трябвало да са налице, а отгоре на всичко непременно в абсолютна степен.
Чувството на неувереност нерядко се появява там, където измислицата се представя за реалност, където съществува необходимост или стремеж постоянно да се доказва на себе си и на другите собственото превъзходство. Възниква своеобразен порочен кръг. Ако вие действително сте вече самото съвършенство, нямате нужда да се борите, да проявявате максимум енергия. Нещо повече, вие си мислите, че ако хората забележат, че вие давате докрай всичко от себе си, те могат да сметнат това като свидетелство за вашето несъвършенство. Затова вие не действате с пълните си възможности и разбира се, губите. Фактически вие сами се лишавате от воля за победа.
Самота
От време на време всички ние се терзаем от чувство за самота. Това е неизбежната цена на правото да бъдеш човек и да запазиш своята индивидуалност. Прекалено острото и хронично усещане за пълна изолация и отчуждаване от хората обаче е симптом, че е задействан Механизмът на Неуспеха.
Подобна форма на самота възниква като следствие на откъсването от живота, от своето Реално АЗ. Човек сякаш скъсва главната и най-съществена своя линия за връзка с живота. Състоянието на самота често се превръща в омагьосан кръг. Поради отчуждаването от собственото си АЗ човек трудно контактува с други хора, практически се превръща в истински отшелник. Но ставайки такъв, той прегражда единствената възможност да бъде себе си, тоест да живее активен живот. Правейки нещо съвместно с други хора, изпитвайки радост от свършеното, ние преставаме да мислим само за себе си, да се затваряме и зацикляме върху себе си. Разговаряйки, танцувайки, играейки в обществото на хора или работейки колективно в името на обща цел, ние се отвличме от собствените си необосновани претенции, придобиваме други, по-съществени интереси. Сближавайки се с хората около нас, ние загубваме потребност да се преструваме, да играем несвойствена ни роля, отпускаме се и започваме да се държим по-естествено, да се чувстваме по-спокойно.
Самотата - това е опасен начин за самозащита, когато се отрязват всички човешки комуникации, и преди всичко връзките с емоционален характер. По този начин човек се старае да огради идеализирания образ на собственото си АЗ от разобличения, обиди, насмешки. Самотният човек се бои от хората, но в същото време се оплаква, че няма приятели, че няма с кой да си отпусне душата. В повечето случаи обаче самият той се държи пасивно, смятайки, че хората трябва сами да търсят контакт с него, първи да го потърсят, да се погрижат той да не скучае и да не страда от самота. На него самия изобщо не му идва наум, че сам може да предприеме нещо за създаване на желаната ситуация.
Независимо от вашите усещания, вие винаги трябва да се заставите да общувате с хора, да сте сред хора. Проявявайки настойчивост, ще се почувствате като плувец, който скачайки във водата, отначало усеща нейното студено докосване, след това постепенно се стопля и вече изпитва удоволствие. Постарайте се да овладеете някакво умение, което би ви позволило да внесете своята лепта в общото добро настроение. На психолозите отдавна е известно, че човек, който постоянно се сблъсква с обект или явление, предизвикващо страх, в края на краищата спира да се страхува. Така, заставяйки се да общува с хора - да общува не пасивно, а непременно активно, самотният човек постепенно може да се убеди, че повечето негови съграждани са приветливи и доброжелателни и го приемат като равен. Ще изчезнат неговата плахост и стеснителност, присъствието на странични хора той ще възприема спокойно, ще установи мир със себе си. Фактът, че другите го приемат, ще помогне на страдащия от самота да се отнася и към себе си с разбиране, да приеме себе си такъв, какъвто е в действителност.
Нерешителност
Нерешителността е начин за предпазване от възможни грешки и бягство от отговорност. Тя се базира на лъжливата представа, че ако не се вземат решения, няма да се допуснат и грешки. Възможността да сгреши довежда буквално до ужас човека, който се старае да убеди себе си и другите в собствената си непогрешимост, в това, че той винаги е прав във всичко. Защото ако той сгреши, то съвършената картина на собственото му всезнаещо АЗ ще се срути. Следователно, за такъв човек приемането на решение става въпрос на живот и смърт.
Един от начините, които уж помагат да се избегне опасността, се състои в това, да се избяга от вземане на колкото е възможно повече решения или да се бави по-дълго вземането на решения. Друг начин е винаги да има под ръка някой, върху когото може да се струпа цялата вина. Вторият тип хора дори да не бяга от решенията, ги взема прибързано, без достатъчна подготовка. С решенията те изобщо нямат проблеми. Ами нали те са непогрешими и затова не могат да грешат.
Постарайте се да си изясните, че не е необходимо през цялото време да сме прави на 100 %. Ние прогресираме, действайки, допускайки грешки и поправяйки ги. "Автопилотът" достига целта си като непрекъснато се отклонява от курса и коригира посоката на движение. Ако стоите на място, вие няма да има какво да поправяте, да променяте или да подобрявате. Затова, когато трябва нещо да решавате, старателно анализирайте фактите около ситуацията, представете си възможните последствия от различните варианти на действие, изберете най-многообещаващия план според вас и заложете на него. В процеса на движение можете да нанасяте поправки в своя курс.
Правилното разбиране на чувството за самоуважение и стремежът да го запазите, ще ви помогнат да преодолеете нерешителността си. Мнозина проявяват нерешителност, мислейки си, че ще престанат да уважават себе си, ако изведнъж стане ясно, че са сгрешили. Хайде обаче да използваме това благородно чувство за свое добро, а не в своя вреда: за тази цел следва да бъде усвоена простата, но дълбока истина: силните личности, правейки грешки, мъжествено си ги признават. Само слабите души се боят да си признаят, че са сбъркали. Както е казвал Уилям Гладстон, премиер-министър на Великобритания, никой не е станал велик, без да направи множество големи и малки грешки. "Всеки неуспешен опит е още една крачка напред". Помнете този девиз на великия Едисон!
Обида
Когато типичният неудачник търси да намери върху кого да прехвърли проблемите си или по някакъв начин да оправдае собствените си пропуски, той често обвинява обществото, системата, съдбата, говори за неравни шансове. Той не понася, ако някой е щастлив и преуспява, тъй като в неговите очи това само подтвърждава, че животът го пренебрегва, че е несправедлив към него. Чувството на обида е опит да преглътнем нашите собствени неуспехи, обяснявайки ги с пристрастно отношение, с несправедливост. Но опитът да използваме обидата като целебно мазило за душевни рани носи повече вреда, отколкото самите неуспехи. В действителност тя е смъртоносна отрова за моралния дух, която прави щастието абсолютно невъзможно и поглъща маса сили, които би могло да бъдат употребени с повече полза. И отново виждаме същия порочен кръг. Човек, който непрекъснато се оплаква и обижда, постоянно е недоволен от нещо или се държи предизвикателно, не е най-добрият партньор или колега. А ако на всичкото отгоре колегите му се отнасят студено към него или началникът изведнъж му направи забележка, се появява допълнителен повод за обида и ропот.
Обидата позволява на някои да култивират чувство за собствена значимост. Такива хора получават някакво извратено удовлетворение, когато с тях се държат лошо или им причиняват зло. Това сякаш дава на жертвата на несправедливостта право да почувства своето морално превъзходство над обидилите го.
Чувството на обида е начин или опит да се измие, да се ликвидира вече извършената несправедливост, да се апелира към съда на живота. Човек си представя, че ако това чувство бъде достатъчно интензивно, като по този начин подчертае колко дълбока е извършената несправедливост, то в резултат на някакви вълшебни промени събитията или обстоятелствата, причинили обидата, ще се променят, възнаграждавайки го за причинените страдания.
Чувството на обида, дори да е основано на реална несправедливост, не носи нито удовлетворение, нито полза и с времето става емоционален навик. Усещайки себе си постоянно като жертва на несправедливост, вие започвате мислено да влизате в ролята на човек, подлаган на гонения. Вие носите в себе си това чувство, което постоянно търси външна кукичка, за да се закрепи за нея. В такава ситуация не е трудно да се открият доказателства за преднамерено отношение дори в най- невинни реплики и безобидни ситуации.
Освен това, хроничното чувство на обида неизбежно поражда жалост към самия себе си, тоест формира най-отвратителния от всички емоционални навици. Когато тези два навика се вкоренят достатъчно здраво, без тях човек престава да се чувства удобно и нормално. Тогава буквално започва да търси несправедливото отношение към себе си. Някой много точно е отбелязал, че някои хора се чувстват добре, само когато са нещастни.
Тук е полезно да си спомним, че не хора, събития или обстоятелства предизвикваъв вас чувството на обида. Това е вашата собствена емоционална реакция. Само вие можете да властвате над нея, само вие сте в състояние да я контролирате. Вярно е обаче, че това е възможно, само ако съумеете да разберете, че чувствата на обида и жалост към самия себе си водят не към щастие и успех, а към поражение и страдания.
Със затаена обида вие просто не сте в състояние да погледнете на себе си като на самостоятелен, независим и уверен в своите сили човек, не можете да сте господар на съдбата си. Управлението преминава в нечии други ръце. Сега те ви диктуват как вие трябва да се чувствате, как да постъпвате. Вие приличате на просяк, който зависи от милостта на обкръжаващите го хора. Между другото, просякът също предявява необосновани изисквания и изтъква неоправдани претенции. Ако както вие смятате, всички освен вас самите, са длъжни да мислят за вашето щастие, то вие непременно ще започнете да им се обиждате, когато вашите очаквания не се оправдават. Ако вие предполагате, че хората трябва да демонстрират по отношение на вас вечна благодарност и постоянна признателност за вашите въображаеми заслуги, то вие неизменно ще се чувствате обидени, когато тези знаци на внимание отсъстват. Ако вие смятате, че животът е длъжен да ви осигури приемливо съществуване, когато това не се осъществи, ще се почувствате обидени.
Следователно, обидата е несъвместима с творческата целеустременост, където ролята ви е активна, а не с амплоа на пасивен получател на чужда милост. Както вече казах по-горе, само вие лично определяте целите. Никой нищо не ви е длъжен. Вие сами постигате осъществяването на своите желания, сами си осигурявате собствения си успех и щастие. Обидата не се вписва по никакъв начин в тази картинка и именно затова тя е елемент от Механизма на Неуспеха.
Опустошеност
Възможно е като четете тези редове да си спомните за някого, който все пак е преуспял, независимо от разочарования, агресивност, обидчивост и т.н. Но не бързайте с изводите. Мнозина придобиват външните символи на благополучие и успех, но когато най-накрая отворят сандъка със съкровищата, след които дълго време са тичали, често откриват, че сандъкът е празен или парите се оказват фалшиви. Докато те са били под напрежение, някъде по пътя са загубили способността си да изпитват удоволствие, да се радват, да се наслаждават. А без това никакво богатство няма да донесе успех и щастие. Успехът на тези хора прилича на кух орех: счупете черупката и нищо няма да намерите в нея.
Човек, запазил в себе си способността да се радва, намира удоволствие в обикновените и прости неща, с които е пълен животът ни. Той с радост възприема онова ниво на материално благополучие, което е успял да постигне. Нищо не радва човека, загубил способността да изпитва удоволствие: струва му се, че вече няма нищо, заради което си струва човек да се напряга, че животът е страшна скука и повече нищо не го интересува. Вие можете да видите стотици подобни хора, които всяка вече, ден след ден се забавляват в нощните клубове, стараейки се да убедят себе си, че им е хубаво. Те обикалят от място на място, тълпят се по безкрайни партита и купони, приеми и събирания, надявайки се да намерят радост и наслада, но винаги откриват само празна черупка. А истината е в това, че радостта и щастието вървят ръка за ръка с творческата целеустременост, с действеността.
Източник: И.Л. Добротворский, психолог-психоаналитик, "Елитариум"
Съществуват симптоми, свойствени за типичния неудачник. Ние трябва да умеем да ги разпознаваме, за да вземем съответните мерки в случай, че ги открием в себе си. Познавайки определени характеристики на личността, "пътните знаци", водещи към неуспех, можем да ги накараме да изпълняват ролята на негативна информация и да ни изведат на правилния път.
Никой съзнателно, преднамерено и обмислено не решава да придобие отрицателни черти на характера. Те не възникват и по волята на случая. Подобни свойства съвсем не са и свидетелство за вроден порок на човешката натура. Негативните качества са начин за решаване на някакви трудни проблеми.
Разочарование
Когато ние не можем да осъществим някакви важни за нас планове или да удовлетворим някакви насъщни потребности, ние сме склонни да изпитваме чувство на разочарование, неудовлетвореност, безизходност. Така или иначе в някаква степен ни се налага да преживяваме такива чувства, поради факта, че сме хора - същества несъвършени. Вярно е, че с годините ние започваме да разбираме, че не е възможно да бъдат удовлетворени всички желания, че нашите реални дела и постъпки никога не са толкова добри, колкото нашите намерения. Ние усвояваме факта, че съвършенство изобщо не се изисква, че за практическите ни цели е напълно достатъчно доближаването към него. Ние привикваме търпеливо да понасяме определена доза разочарования, без да губим душевното си равновесие.
Усещането за неудовлетвореност, безизходност става симптом на неуспех само в случай, че то се оказва причина за прекалено силни емоционални преживявания, предизвиква чувство на дълбоко недоволство и собствена непригодност.
Постоянното, хронично разочарование обикновено е признак на това, че целите, които си поставяме, са нереални или че нашата представа за самите нас е неадекватна.
Агресивност
Както нощта идва след деня, след неудовлетвореността нерядко следва прекалената и насочена по лъжлив път агресивност. Това са потвърдили и група учени изследователи в Йелския университет.
Агресивността сама по себе си не е една от формите на неадекватно поведение, както са смятали по-рано някои психиатри. В комбинация с емоционална енергия тя често спомага за постигане на целта. Да постигнеш желаното следва да напредваш, енергично залавяйки се за решаването на проблема, а не отбранявайки се или проявявайки нерешителност.
Вече самото наличие на голяма задача е достатъчно за засилване на емоционалното налягане в нашето котелно и отвързването на агресивните тенденции. И ако в тези условия по пътя към целта се появи препятствие, могат да възникнат сериозни колизии. Неизползваната емоционална пара, като не намери нужния изход, обикновено се устремява по лъжлив път и се превръща в разрушителна сила.
Типичният неудачник не използва своята агресивност за постигане на конкретна цел. Устремявайки се по лъжливи канали, тя се проявява в язва на стомаха, високо кръвно налягане, състояние на постоянна тревога, прекалено тютюнопушене, преумора от много работа и в други разрушителни за здравето действия. Тя може да бъде насочена и навън - към други хора във вид на крайна раздразнителност, грубост, в разпространение на слухове и клюки, безкрайни забележки и изисквания, постоянно мърморене.
Когато човек от такъв тип постави пред себе си нереални, със сигурност неизпълними цели и в резултат търпи неуспех, за него като правило остава само един изход: да тропа по-силно. Откривайки, че всъщност удря главата си в каменна стена, той в повечето случаи несъзнателно започва да удря още по-силно.
Агресивността трябва не да се изживява, не да се изкоренява, а да се разберат нейните причини, като се погрижим да й осигурим съответните й канали за полезно приложение. Вече самото разбиране на този механизъм ще ни помогне да се справим с агресивно-безизходния цикъл. Неуправляемата агресия не е нищо друго освен опит да се порази единствената мишена (поставената цел), водейки безразборна стрелба по всички направления. Вие обаче се опитвате да решите един проблем, създавайки друг. Когато във вас възникне желание да се нахвърлите върху някого, спрете се и си задайте въпроса: "Дали моето собствено разочарование, моята неудовлетвореност не търси тук изход? И от какво съм недоволен аз?" Изяснявайки си цялото несъответствие на своята реакция, вие по този начин вече сте изминали значителна част от пътя към пълния контрол над нея.
Когато разберете, че грубостта по отношение към вас от страна на друг човек, е по всяка вероятност не злонамерен и умишлен акт, а резултат от функционирането на автоматичния Механизъм на Неуспеха, вие ще се отнесете към нея по-снизходително. Просто онзи, другият, изпуска парата, която не е в състояние да използва за постигането на разумна цел. Известно е например, че много автомобилни аварии са следствие от въздействието на чувството на разочарование и агресия.
За излишната емоционална пара, е нужен предпазен клапан. Неговата роля отлично изпълняват, отвеждайки излишъка от агресия, различните физически натоварвания и спортът. Много добре помагат дългите пешеходни разходки, вдигането на тежести. Особено полезни са такива спортни игри, където вие можете да удряте нещо, да биете, голф, тенис, ръгби, кегли, удари по боксьорска круша и т.н. Много жени, преживяващи разочарование, неудовлетвореност, инстинктивно прибягват към тежка физическа работа, за да се освободят от емоциите и агресивните нагласи. Те се заемат да разместват мебелите у дома. Може да се даде изход на лошото настроение чрез написването на писмо на човека, който е предизвикал във вас чувство на недоволство, раздразнение. Подготвяйки посланието не се стеснявайте да използвате изрази и епитети, не оставяйте нищо недоизказано. След това изгорете писмото.
Най-ефективният начин да се справим с агресивността обаче е тя да бъде използвана по предназначението, определено й от природата - за постигането на някаква разумна цел. Трудът е бил и си остава най-добрият метод за лечение и най-доброто средство за успокояване на разтревожения дух.
Неувереност
Чувството на неувереност израства от убеждението за собствената ни непълноценност, несъстоятелност, неспособност да направим нещо. Ако смятате, че не отговаряте на някакви изисквания, вие се чувствате неуверено. В много случаи неувереността съвсем не означава, че вашите вътрешни ресурси в действителност са малки; това чувство просто отразява факта, че ние сме взели не този аршин и сме започнали да сравняваме нашите реални способности с въображаем идеал — със съвършеното АЗ. Когато започнем мислено да съизмерваме нашите истински качества с абсолютни категории, в нас неволно възниква усещане за собствената ни непълноценност.
Неувереният в себе си човек постоянно мисли, че той не е "такъв": не е преуспяващ, не е щастлив, не е компетентен, не е уравновесен, какъвто според него той би следвало да бъде. Безспорно всички споменати по-горе качества са достойни цели, които обаче трябва да бъдат постигани, не като убеждаваме себе си в това, че те вече би трябвало да са налице, а отгоре на всичко непременно в абсолютна степен.
Чувството на неувереност нерядко се появява там, където измислицата се представя за реалност, където съществува необходимост или стремеж постоянно да се доказва на себе си и на другите собственото превъзходство. Възниква своеобразен порочен кръг. Ако вие действително сте вече самото съвършенство, нямате нужда да се борите, да проявявате максимум енергия. Нещо повече, вие си мислите, че ако хората забележат, че вие давате докрай всичко от себе си, те могат да сметнат това като свидетелство за вашето несъвършенство. Затова вие не действате с пълните си възможности и разбира се, губите. Фактически вие сами се лишавате от воля за победа.
Самота
От време на време всички ние се терзаем от чувство за самота. Това е неизбежната цена на правото да бъдеш човек и да запазиш своята индивидуалност. Прекалено острото и хронично усещане за пълна изолация и отчуждаване от хората обаче е симптом, че е задействан Механизмът на Неуспеха.
Подобна форма на самота възниква като следствие на откъсването от живота, от своето Реално АЗ. Човек сякаш скъсва главната и най-съществена своя линия за връзка с живота. Състоянието на самота често се превръща в омагьосан кръг. Поради отчуждаването от собственото си АЗ човек трудно контактува с други хора, практически се превръща в истински отшелник. Но ставайки такъв, той прегражда единствената възможност да бъде себе си, тоест да живее активен живот. Правейки нещо съвместно с други хора, изпитвайки радост от свършеното, ние преставаме да мислим само за себе си, да се затваряме и зацикляме върху себе си. Разговаряйки, танцувайки, играейки в обществото на хора или работейки колективно в името на обща цел, ние се отвличме от собствените си необосновани претенции, придобиваме други, по-съществени интереси. Сближавайки се с хората около нас, ние загубваме потребност да се преструваме, да играем несвойствена ни роля, отпускаме се и започваме да се държим по-естествено, да се чувстваме по-спокойно.
Самотата - това е опасен начин за самозащита, когато се отрязват всички човешки комуникации, и преди всичко връзките с емоционален характер. По този начин човек се старае да огради идеализирания образ на собственото си АЗ от разобличения, обиди, насмешки. Самотният човек се бои от хората, но в същото време се оплаква, че няма приятели, че няма с кой да си отпусне душата. В повечето случаи обаче самият той се държи пасивно, смятайки, че хората трябва сами да търсят контакт с него, първи да го потърсят, да се погрижат той да не скучае и да не страда от самота. На него самия изобщо не му идва наум, че сам може да предприеме нещо за създаване на желаната ситуация.
Независимо от вашите усещания, вие винаги трябва да се заставите да общувате с хора, да сте сред хора. Проявявайки настойчивост, ще се почувствате като плувец, който скачайки във водата, отначало усеща нейното студено докосване, след това постепенно се стопля и вече изпитва удоволствие. Постарайте се да овладеете някакво умение, което би ви позволило да внесете своята лепта в общото добро настроение. На психолозите отдавна е известно, че човек, който постоянно се сблъсква с обект или явление, предизвикващо страх, в края на краищата спира да се страхува. Така, заставяйки се да общува с хора - да общува не пасивно, а непременно активно, самотният човек постепенно може да се убеди, че повечето негови съграждани са приветливи и доброжелателни и го приемат като равен. Ще изчезнат неговата плахост и стеснителност, присъствието на странични хора той ще възприема спокойно, ще установи мир със себе си. Фактът, че другите го приемат, ще помогне на страдащия от самота да се отнася и към себе си с разбиране, да приеме себе си такъв, какъвто е в действителност.
Нерешителност
Нерешителността е начин за предпазване от възможни грешки и бягство от отговорност. Тя се базира на лъжливата представа, че ако не се вземат решения, няма да се допуснат и грешки. Възможността да сгреши довежда буквално до ужас човека, който се старае да убеди себе си и другите в собствената си непогрешимост, в това, че той винаги е прав във всичко. Защото ако той сгреши, то съвършената картина на собственото му всезнаещо АЗ ще се срути. Следователно, за такъв човек приемането на решение става въпрос на живот и смърт.
Един от начините, които уж помагат да се избегне опасността, се състои в това, да се избяга от вземане на колкото е възможно повече решения или да се бави по-дълго вземането на решения. Друг начин е винаги да има под ръка някой, върху когото може да се струпа цялата вина. Вторият тип хора дори да не бяга от решенията, ги взема прибързано, без достатъчна подготовка. С решенията те изобщо нямат проблеми. Ами нали те са непогрешими и затова не могат да грешат.
Постарайте се да си изясните, че не е необходимо през цялото време да сме прави на 100 %. Ние прогресираме, действайки, допускайки грешки и поправяйки ги. "Автопилотът" достига целта си като непрекъснато се отклонява от курса и коригира посоката на движение. Ако стоите на място, вие няма да има какво да поправяте, да променяте или да подобрявате. Затова, когато трябва нещо да решавате, старателно анализирайте фактите около ситуацията, представете си възможните последствия от различните варианти на действие, изберете най-многообещаващия план според вас и заложете на него. В процеса на движение можете да нанасяте поправки в своя курс.
Правилното разбиране на чувството за самоуважение и стремежът да го запазите, ще ви помогнат да преодолеете нерешителността си. Мнозина проявяват нерешителност, мислейки си, че ще престанат да уважават себе си, ако изведнъж стане ясно, че са сгрешили. Хайде обаче да използваме това благородно чувство за свое добро, а не в своя вреда: за тази цел следва да бъде усвоена простата, но дълбока истина: силните личности, правейки грешки, мъжествено си ги признават. Само слабите души се боят да си признаят, че са сбъркали. Както е казвал Уилям Гладстон, премиер-министър на Великобритания, никой не е станал велик, без да направи множество големи и малки грешки. "Всеки неуспешен опит е още една крачка напред". Помнете този девиз на великия Едисон!
Обида
Когато типичният неудачник търси да намери върху кого да прехвърли проблемите си или по някакъв начин да оправдае собствените си пропуски, той често обвинява обществото, системата, съдбата, говори за неравни шансове. Той не понася, ако някой е щастлив и преуспява, тъй като в неговите очи това само подтвърждава, че животът го пренебрегва, че е несправедлив към него. Чувството на обида е опит да преглътнем нашите собствени неуспехи, обяснявайки ги с пристрастно отношение, с несправедливост. Но опитът да използваме обидата като целебно мазило за душевни рани носи повече вреда, отколкото самите неуспехи. В действителност тя е смъртоносна отрова за моралния дух, която прави щастието абсолютно невъзможно и поглъща маса сили, които би могло да бъдат употребени с повече полза. И отново виждаме същия порочен кръг. Човек, който непрекъснато се оплаква и обижда, постоянно е недоволен от нещо или се държи предизвикателно, не е най-добрият партньор или колега. А ако на всичкото отгоре колегите му се отнасят студено към него или началникът изведнъж му направи забележка, се появява допълнителен повод за обида и ропот.
Обидата позволява на някои да култивират чувство за собствена значимост. Такива хора получават някакво извратено удовлетворение, когато с тях се държат лошо или им причиняват зло. Това сякаш дава на жертвата на несправедливостта право да почувства своето морално превъзходство над обидилите го.
Чувството на обида е начин или опит да се измие, да се ликвидира вече извършената несправедливост, да се апелира към съда на живота. Човек си представя, че ако това чувство бъде достатъчно интензивно, като по този начин подчертае колко дълбока е извършената несправедливост, то в резултат на някакви вълшебни промени събитията или обстоятелствата, причинили обидата, ще се променят, възнаграждавайки го за причинените страдания.
Чувството на обида, дори да е основано на реална несправедливост, не носи нито удовлетворение, нито полза и с времето става емоционален навик. Усещайки себе си постоянно като жертва на несправедливост, вие започвате мислено да влизате в ролята на човек, подлаган на гонения. Вие носите в себе си това чувство, което постоянно търси външна кукичка, за да се закрепи за нея. В такава ситуация не е трудно да се открият доказателства за преднамерено отношение дори в най- невинни реплики и безобидни ситуации.
Освен това, хроничното чувство на обида неизбежно поражда жалост към самия себе си, тоест формира най-отвратителния от всички емоционални навици. Когато тези два навика се вкоренят достатъчно здраво, без тях човек престава да се чувства удобно и нормално. Тогава буквално започва да търси несправедливото отношение към себе си. Някой много точно е отбелязал, че някои хора се чувстват добре, само когато са нещастни.
Тук е полезно да си спомним, че не хора, събития или обстоятелства предизвикваъв вас чувството на обида. Това е вашата собствена емоционална реакция. Само вие можете да властвате над нея, само вие сте в състояние да я контролирате. Вярно е обаче, че това е възможно, само ако съумеете да разберете, че чувствата на обида и жалост към самия себе си водят не към щастие и успех, а към поражение и страдания.
Със затаена обида вие просто не сте в състояние да погледнете на себе си като на самостоятелен, независим и уверен в своите сили човек, не можете да сте господар на съдбата си. Управлението преминава в нечии други ръце. Сега те ви диктуват как вие трябва да се чувствате, как да постъпвате. Вие приличате на просяк, който зависи от милостта на обкръжаващите го хора. Между другото, просякът също предявява необосновани изисквания и изтъква неоправдани претенции. Ако както вие смятате, всички освен вас самите, са длъжни да мислят за вашето щастие, то вие непременно ще започнете да им се обиждате, когато вашите очаквания не се оправдават. Ако вие предполагате, че хората трябва да демонстрират по отношение на вас вечна благодарност и постоянна признателност за вашите въображаеми заслуги, то вие неизменно ще се чувствате обидени, когато тези знаци на внимание отсъстват. Ако вие смятате, че животът е длъжен да ви осигури приемливо съществуване, когато това не се осъществи, ще се почувствате обидени.
Следователно, обидата е несъвместима с творческата целеустременост, където ролята ви е активна, а не с амплоа на пасивен получател на чужда милост. Както вече казах по-горе, само вие лично определяте целите. Никой нищо не ви е длъжен. Вие сами постигате осъществяването на своите желания, сами си осигурявате собствения си успех и щастие. Обидата не се вписва по никакъв начин в тази картинка и именно затова тя е елемент от Механизма на Неуспеха.
Опустошеност
Възможно е като четете тези редове да си спомните за някого, който все пак е преуспял, независимо от разочарования, агресивност, обидчивост и т.н. Но не бързайте с изводите. Мнозина придобиват външните символи на благополучие и успех, но когато най-накрая отворят сандъка със съкровищата, след които дълго време са тичали, често откриват, че сандъкът е празен или парите се оказват фалшиви. Докато те са били под напрежение, някъде по пътя са загубили способността си да изпитват удоволствие, да се радват, да се наслаждават. А без това никакво богатство няма да донесе успех и щастие. Успехът на тези хора прилича на кух орех: счупете черупката и нищо няма да намерите в нея.
Човек, запазил в себе си способността да се радва, намира удоволствие в обикновените и прости неща, с които е пълен животът ни. Той с радост възприема онова ниво на материално благополучие, което е успял да постигне. Нищо не радва човека, загубил способността да изпитва удоволствие: струва му се, че вече няма нищо, заради което си струва човек да се напряга, че животът е страшна скука и повече нищо не го интересува. Вие можете да видите стотици подобни хора, които всяка вече, ден след ден се забавляват в нощните клубове, стараейки се да убедят себе си, че им е хубаво. Те обикалят от място на място, тълпят се по безкрайни партита и купони, приеми и събирания, надявайки се да намерят радост и наслада, но винаги откриват само празна черупка. А истината е в това, че радостта и щастието вървят ръка за ръка с творческата целеустременост, с действеността.
Източник: И.Л. Добротворский, психолог-психоаналитик, "Елитариум"
Тест- Игра на въображението
В края на 80-те години този тест-игра на въображението е бил много популярeн в Европа, въпреки че произходът му е по-скоро древноизточен. Той се основава на същите принципи, които се използват при тълкуването на сънищата или при интерпретациите на петната на Роршах, които ние виждаме като проекции на нашата душа. С помощта на шест прости образа може би всеки ще съумее да надникне в истинската си същност.
Нашето подсъзнание мисли с образи, изпраща ни съобщения-символи, които винаги носят дълбок личен смисъл. Картините, които създава, и на сън, и на яве, са необичайни, причудливи, често пъти прекалено объркани, за да ги разгадаем, и отнасят своя неразгадан смисъл обратно дълбоко в подсъзнанието ни.
Вие трябва да си представите последователно пет обекта на фона на пустиня. Дори да смятате, че сте човек без фантазия, упражнението е простичко. Задачата е еднаква за всички, но всеки мислено поставя и разполага тези обекти по своему, по свой неповторим начин. Какво се крие зад тези обекти и вашите представи ще научите едва след като изпълните упражнението до края. Пригответе си да запишете своите видения, старайте се да ги опишете подробно. Не се бойте - отговорите не могат да бъдат "правилни" или "неправилни", това са само вашите лични усещания и фантазии.
1. Представете си пустиня. Може да я видите реална, ако сте били някога в пустиня, или просто опишете вашата представа за пустиня, фантазията си на тази тема.
2. Представете си в тази пустиня куб. Видяхте ли го? С какви размери е? Цвят? Гладък на пипане или грапав? Можете ли да кажете от какво е направен? Плътен или кух е? Близо ли е до вас или далече? Върху пясъка ли е или във въздуха, как стои - на ръб, на връх, на една страна?
Вашият куб е неповторим както са неповторими отпечатъците на пръстите ви. Може да се каже, че той е отпечатък на вашата душа. Преди да продължите по-нататък, запишете пет изразителни епитета, характеризиращи вашия куб.
3. Представете си в същата тази пустиня стълба. Как е разположена тя спрямо куба? От какво е направена? Подвижна ли е, сгъваема, двойна? Колко стъпала има - много, малко? Стабилна ли е?
4. Сега да внесем в пейзажа малко движение. Зад куба се появява кон. Представете си го. Какъв е този кон в пустинята? Какъв е цветът му? Как е застанал спрямо куба и стълбата, какво прави? Има ли седло, юзда?
5. Някъде в пустинята се вихри свирепа буря. Къде? Как си я представяте? Влияе ли тя на вашия куб, стълба, кон? Как?
6. И накрая: цветя в пустинята. Как растат - заедно, пръснати, много ли са или малко? Що за цветя са това, какъв цвят имат?
Забавлявайте се!
Източник: Енциклопедия по Психология
Нашето подсъзнание мисли с образи, изпраща ни съобщения-символи, които винаги носят дълбок личен смисъл. Картините, които създава, и на сън, и на яве, са необичайни, причудливи, често пъти прекалено объркани, за да ги разгадаем, и отнасят своя неразгадан смисъл обратно дълбоко в подсъзнанието ни.
Вие трябва да си представите последователно пет обекта на фона на пустиня. Дори да смятате, че сте човек без фантазия, упражнението е простичко. Задачата е еднаква за всички, но всеки мислено поставя и разполага тези обекти по своему, по свой неповторим начин. Какво се крие зад тези обекти и вашите представи ще научите едва след като изпълните упражнението до края. Пригответе си да запишете своите видения, старайте се да ги опишете подробно. Не се бойте - отговорите не могат да бъдат "правилни" или "неправилни", това са само вашите лични усещания и фантазии.
1. Представете си пустиня. Може да я видите реална, ако сте били някога в пустиня, или просто опишете вашата представа за пустиня, фантазията си на тази тема.
2. Представете си в тази пустиня куб. Видяхте ли го? С какви размери е? Цвят? Гладък на пипане или грапав? Можете ли да кажете от какво е направен? Плътен или кух е? Близо ли е до вас или далече? Върху пясъка ли е или във въздуха, как стои - на ръб, на връх, на една страна?
Вашият куб е неповторим както са неповторими отпечатъците на пръстите ви. Може да се каже, че той е отпечатък на вашата душа. Преди да продължите по-нататък, запишете пет изразителни епитета, характеризиращи вашия куб.
3. Представете си в същата тази пустиня стълба. Как е разположена тя спрямо куба? От какво е направена? Подвижна ли е, сгъваема, двойна? Колко стъпала има - много, малко? Стабилна ли е?
4. Сега да внесем в пейзажа малко движение. Зад куба се появява кон. Представете си го. Какъв е този кон в пустинята? Какъв е цветът му? Как е застанал спрямо куба и стълбата, какво прави? Има ли седло, юзда?
5. Някъде в пустинята се вихри свирепа буря. Къде? Как си я представяте? Влияе ли тя на вашия куб, стълба, кон? Как?
6. И накрая: цветя в пустинята. Как растат - заедно, пръснати, много ли са или малко? Що за цветя са това, какъв цвят имат?
КЛЮЧ:
Моля, Не отговаряйте преди да сте визуализирали всички точки по-горе!
Сега да разшифроваме и интерпретираме вашия сън "наяве".
Всеки от нас има свой собствен език на символи, но всички това са диалекти на единния език на душата. При тълкуването на образите използвайте метода на свободната асоциация. Всичко, което ви идва наум по повод на вашия куб (кон, стълба и т.н.) е ценен ключ за разбиране на истинското значение на образа.
• Пустинята - това е светът, такъв, какъвто си го представяте Вие.
• Кубът - това сте Вие самите; списъкът от епитети характеризира именно Вас. Твърдо ли стоите на краката си (стена или ребро?), отворени ли сте или затворени, колко откровени, "прозрачни" (желязо/дърво или стъкло/пластмаса?).
• Стълбата са Вашите приятели. В идеалния случай тя е подпряна на куба - тогава тези отношения са в хармония с вашите разбирания и не Ви напрягат. Колкото по-далеч от куба е стълбата, толкова по-малко Ви допадат отношенията с хората около Вас. Материалът, от който е направена стълбата, показва какви смятате тези отношения - топли, носещи радост (дърво?) или ангажиращи, прохладни (алуминий. Броят на стъпалата може да отговаря на количеството на хората, които вие смятате за близки.
• Конят е любимият човек. Действията на коня показват как (според вас) се отнасят към Вас хората от противоположния пол. А вашите действия - как Вие се отнасяте към тях (погалвате, използвате, страхувате се, плашите се, изгонвате го?)
• Бурята - това са отношенията Ви с околния свят, неприятностите, препятствията (а може би трудна, но интересна задача: този образ може да носи и положителен смисъл).
• Цветята - това са децата (или работата, творчеството); те могат да се отнасят към каквото и да е от това, за което вие се грижите, възпитавате, над което работите - от картини до пациенти и домашни животни. Колкото повече са те и колкото по-ярки са цветята - толкова повече и по-разнообразни са Вашите увлечения.
Помощ -подсказване:
КУБ. Той е представата за самите вас.
Голям куб - преувеличено внимание към своята персона, раздуто Его, завишена самооценка;
Малък куб - смятат себе си за незначителни, стеснителност, не ги разбират;
Куб, който лежи на земята - добре усеща реалността, твърдо стои на краката си;
Куб отдалечен - усеща себе си забравен, встрани от живота;
Куб във въздуха - мечтател, богато въображение, но откъснат от реалността;
Куб, стърчащ зад линията на хоризонта - големи амбиции ( или обратното);
Куб, застанал на ребро - неустойчив живот;
Куб от здрав материал - увереност в себе си, стабилност, солидност;
Куб от злато - смята себе си за безценен;
Куб от стъкло - чистота и невинност;
Куб, запълнен с нещо мътно - ненавижда себе си;
Куб, кух отвътре - усеща себе си опустошен, неудовлетворен.
СТЪЛБА. Символизира най-близката социална структура - приятели, роднини.
Дълга, с много стъпала - общителност, голям кръг на общуване;
Стълба от необичаен материал - усеща, че приятелите му(й) са странни, не като всички;
Стълба в лошо състояние - смята, че около него (нея) хората са неетични, неморални;
Стълба далеч от куба - не допуска околните в личния си живот, защитна обвивка;
Стълба, опряна на куба - смята, че прави много за приятели, деца, дава им повече, отколкото те, заобиколен(а) от слаби хора;
Стълба върху куба - приятелите, семейството го(я) потискат, напрягат;
Стълба под куба - усеща подкрепа;
Здрава стълба - обкръжен(а) от сигурни хора или се стреми към това.
КОН. Представата му(й) за сегашния партньор или за бъдещия, такъв, какъвто го иска.
Силен, голям - нуждае се от надежден партньор;
Цветът посочва характера, темперамента, яркост, студенина;
Близко до куба - нуждае се от емоционална и физическа близост с партньора;
Далече - не бърза изцяло да се открива пред партньорите си;
Конят хапе, пръхти, облизва куба - представа за ласки;
Hе много едър, послушен кон - иска да доминира в отношенията;
Hеобуздан кон - нуждае се от неподчиняващ се партньор;
Привързан - иска да държи винаги партньора си под контрол;
Конят прави нещо със стълбата - отношенията на партньора с близките му(й);
Конят е далече - чувства се изоставен(а).
БУРЯ. Показва как се отнасяте към житейските неприятности.
Бурята е далече - сега неприятности практически няма;
Приближава се - бои се от криза в живота;
Отдалечава се - неприятностите отстъпват;
Голяма буря - усеща се в безизходица;
Бурята минава настрани - проблемите малко ви засягат;
Малка буря - не се боите особено от предстоящите проблеми.
ЦВЕТЯ. Ролята на децата в живота Ви.
Броят може да показва колко деца искате да имате, ако са
много, вероятно работи с деца или иска да е заобиколен(а) с тях (учител)
Цветя близо до куба - много се нуждае от децата;
Ярко цъфтящи цветя - мечтае за ярка съдба на децата си;
Повехнали цветя - децата около вас са проблемни;
Цветята се превиват от вятъра - боите се от трудностите пред децата ви;
Отвсякъде покриват куба - децата ви уморяват;
Красиви цветя (рози, мак) - много обичате децата.
Забавлявайте се!
Източник: Енциклопедия по Психология
четвъртък, 22 април 2010 г.
Цензурата в съня.
Сънищата служат за отстраняване на смущаващи спането (психични) дразнители по пътя на халюцинаторното удовлетворение. Всеки път, когато сънят ни се стори разбираем, той се оказва халюцинаторно осъществяване на някакво желание. По протичането си сънят наподобява фантазия в будно състояние.
В съня има няколко празнини, не в спомена, а в съдържанието.
Ефектите на съновата цензура и средствата за изопачаване са изпускането, видоизменянето, прегрупирането на материала. Самата цензура е причинителят или един от причинителите на изопачаването. Видоизменянето и прегрупирането се обединяват в понятието “изместване”.
Съпротивата, на която се натъква тълкуването, при работата на съня трябва да определим като цензура. Съпротивата срещу тълкуването е обективиране на съновната цензура. Тази съпротива доказва също, че силата на цензурата не се изчерпва с изопачаването на съня, след което да угасне, а, че цензурата продължава да съществува като постоянна институция, поддържаща изопачаването.
Преди всичко цензурираните и добиращи се до съня в изопачена форма желания,са израз на безграничен и безогледен егоизъм. Собственото “Аз” се явява във всеки сън и винаги играе главната роля. Този “свещен егоизъм” на съня сигурно не е без връзка с настройката преди заспиване, при която се обръща гръб на целия външен свят. Освободен от всякакви етични окови “Аз” е съгласно и с всички искания на сексуалното влечение, с такива, които отдавна са осъдени от естетическото възпитание, и с такива, които противоречат на всички нравствени ограничения.
Жаждата за удоволствие – либидото – избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Не само жената на ближния, но преди всичко инцестни, по традиция свещени обекти като майката и сестрата при мъжа, бащата и брата при жената. Страсти, които мислим за чужди на човешката природа, се оказват достатъчно силни за да предизвикват сънища. Омразата също бушува на воля. Желание за отмъщение и смърт на най-близки, на най-обичани в живота хора – родители, братя и сестри, съпрузи, собствени деца – съвсем не са нещо необичайно. Тези цензурирани желания излизат сякаш от самия ад, след като ги изтълкуваме в будно състояние, никаква цензура не ни се вижда достатъчно строга за тях.
Има сънища, които задоволяват основателни желания и остри потребности на тялото. При тях, обаче, няма изопачаване; те не се нуждаят от него, защото могат да изпълняват функциите си, без да оскърбят етичните и естетичните тенденции на нашето “Аз”.
Изопачаването в сънищата е пропорционално на два фактора. От една страна, то е толкова по-силно, колкото по-грозно е цензурираното желание, но от друга страна, също и колкото по-строги са изискванията на цензурата в дадения момент.
Изопачаването на съня е резултат от цензура, упражнявана от одобрявани тенденции на Аза срещу желания, които се събуждат у нас нощем, в спящо състояние и по някаква причина са неприемливи.
Желанията, които ни смущават докато спим, са неизвестни за нас, научаваме за тях едва от сънотълкуването, преди това те могат да се нарекат несъзнавани. В душевния живот има процеси, тенденции, за които човек изобщо не знае продължително време, а може би постоянно. Така несъзнаваното придобива нов смисъл, определенията “в момента” или “временно” отпадат от неговата същност, то може да бъде трайно несъзнавано, не само “латентно в момента”.
В съня има няколко празнини, не в спомена, а в съдържанието.
Ефектите на съновата цензура и средствата за изопачаване са изпускането, видоизменянето, прегрупирането на материала. Самата цензура е причинителят или един от причинителите на изопачаването. Видоизменянето и прегрупирането се обединяват в понятието “изместване”.
Съпротивата, на която се натъква тълкуването, при работата на съня трябва да определим като цензура. Съпротивата срещу тълкуването е обективиране на съновната цензура. Тази съпротива доказва също, че силата на цензурата не се изчерпва с изопачаването на съня, след което да угасне, а, че цензурата продължава да съществува като постоянна институция, поддържаща изопачаването.
Преди всичко цензурираните и добиращи се до съня в изопачена форма желания,са израз на безграничен и безогледен егоизъм. Собственото “Аз” се явява във всеки сън и винаги играе главната роля. Този “свещен егоизъм” на съня сигурно не е без връзка с настройката преди заспиване, при която се обръща гръб на целия външен свят. Освободен от всякакви етични окови “Аз” е съгласно и с всички искания на сексуалното влечение, с такива, които отдавна са осъдени от естетическото възпитание, и с такива, които противоречат на всички нравствени ограничения.
Жаждата за удоволствие – либидото – избира обектите си без задръжки, като най-много предпочита забранените. Не само жената на ближния, но преди всичко инцестни, по традиция свещени обекти като майката и сестрата при мъжа, бащата и брата при жената. Страсти, които мислим за чужди на човешката природа, се оказват достатъчно силни за да предизвикват сънища. Омразата също бушува на воля. Желание за отмъщение и смърт на най-близки, на най-обичани в живота хора – родители, братя и сестри, съпрузи, собствени деца – съвсем не са нещо необичайно. Тези цензурирани желания излизат сякаш от самия ад, след като ги изтълкуваме в будно състояние, никаква цензура не ни се вижда достатъчно строга за тях.
Има сънища, които задоволяват основателни желания и остри потребности на тялото. При тях, обаче, няма изопачаване; те не се нуждаят от него, защото могат да изпълняват функциите си, без да оскърбят етичните и естетичните тенденции на нашето “Аз”.
Изопачаването в сънищата е пропорционално на два фактора. От една страна, то е толкова по-силно, колкото по-грозно е цензурираното желание, но от друга страна, също и колкото по-строги са изискванията на цензурата в дадения момент.
Изопачаването на съня е резултат от цензура, упражнявана от одобрявани тенденции на Аза срещу желания, които се събуждат у нас нощем, в спящо състояние и по някаква причина са неприемливи.
Желанията, които ни смущават докато спим, са неизвестни за нас, научаваме за тях едва от сънотълкуването, преди това те могат да се нарекат несъзнавани. В душевния живот има процеси, тенденции, за които човек изобщо не знае продължително време, а може би постоянно. Така несъзнаваното придобива нов смисъл, определенията “в момента” или “временно” отпадат от неговата същност, то може да бъде трайно несъзнавано, не само “латентно в момента”.
Защо човек забравя сънищата си, след като се събуди?
Всички знаят, че на сутринта сънят "изчезва", но той може да се съхрани в паметта.
За забравянето на сънищата най-много говори Strumpell.
Забравянето на сънищата се обяснява с всички онези причини, които предизвикват забравянето в реалния живот. В будно състояние забравяме редица усещания и възприятия, защото те са твърде слаби или, защото имат твърде слабо отношение към свързаните с тях душевни преживявания. Същото се отнася и за по- голяма част от сънищата. Бързо се забравят сънища, за които в първия момент се помни, че са били изключително живи и релефни, а в същото време в паметта се запазват много призрачни, слаби и съвършено неотчетливи образи.
По- голяма част от сънищата представляват еднократни преживявания. В по- голямата си част сънищата са лишени от смисъл и са несвързани. Забравят се, защото са лишени от вътрешна връзка. Radestoch казва, че запомняме най- добре най- странните сънища.
Според Strumpell още по- съществени за забравянето в сънищата са моментите, произтичащи от състоянието между съня и живота в будно състояние.
Сънищата изчезват под впечатленията от настъпващия ден по същия начин, по който изчезва светлината на звездите, победена от сиянието на слънцето.
Освен това за забравянето на сънищата спомага и фактът, че по- голяма част от хората малко се интересуват от това, което им се присънва. Онзи, който се интересува от сънищата, сънува повече- запомня сънищата по- често и по- лесно.
Към причините за забравянето на сънищата, които изтъква Strumpell, Benini добавя още две:
Първата причина на чувството за връзка между съня и будното състояние, което е неблагоприятно за взаимната репродукция. Втората се състои в различното разположение на представите в съня, което го прави непреводим в будното съзнание.
Strumpell: " Много често будното съзнание включва наяве много неща в спомена за сънищата: субектът си въобразява, че му се е присънило нещо, което изобщо няма място в съновидението".
Jessen твърди че : " При изследване и тълкуване на свързани и последователни сънища трябва да обръщаме внимание на факта, че извиквайки в паметта си видяното съновидение, ние без да искаме или забелязваме попълваме и допълваме пропуските в него..."
" Стремежът на човешкият разум да вижда във всичко последователност и взаимна връзка е толкова голямо, че когато се припомня някакво несвързано съновидение, неволно допълва недостатъците на тази свързаност ".
За забравянето на сънищата най-много говори Strumpell.
Забравянето на сънищата се обяснява с всички онези причини, които предизвикват забравянето в реалния живот. В будно състояние забравяме редица усещания и възприятия, защото те са твърде слаби или, защото имат твърде слабо отношение към свързаните с тях душевни преживявания. Същото се отнася и за по- голяма част от сънищата. Бързо се забравят сънища, за които в първия момент се помни, че са били изключително живи и релефни, а в същото време в паметта се запазват много призрачни, слаби и съвършено неотчетливи образи.
По- голяма част от сънищата представляват еднократни преживявания. В по- голямата си част сънищата са лишени от смисъл и са несвързани. Забравят се, защото са лишени от вътрешна връзка. Radestoch казва, че запомняме най- добре най- странните сънища.
Според Strumpell още по- съществени за забравянето в сънищата са моментите, произтичащи от състоянието между съня и живота в будно състояние.
Сънищата изчезват под впечатленията от настъпващия ден по същия начин, по който изчезва светлината на звездите, победена от сиянието на слънцето.
Освен това за забравянето на сънищата спомага и фактът, че по- голяма част от хората малко се интересуват от това, което им се присънва. Онзи, който се интересува от сънищата, сънува повече- запомня сънищата по- често и по- лесно.
Към причините за забравянето на сънищата, които изтъква Strumpell, Benini добавя още две:
Първата причина на чувството за връзка между съня и будното състояние, което е неблагоприятно за взаимната репродукция. Втората се състои в различното разположение на представите в съня, което го прави непреводим в будното съзнание.
Strumpell: " Много често будното съзнание включва наяве много неща в спомена за сънищата: субектът си въобразява, че му се е присънило нещо, което изобщо няма място в съновидението".
Jessen твърди че : " При изследване и тълкуване на свързани и последователни сънища трябва да обръщаме внимание на факта, че извиквайки в паметта си видяното съновидение, ние без да искаме или забелязваме попълваме и допълваме пропуските в него..."
" Стремежът на човешкият разум да вижда във всичко последователност и взаимна връзка е толкова голямо, че когато се припомня някакво несвързано съновидение, неволно допълва недостатъците на тази свързаност ".
петък, 19 февруари 2010 г.
Бягство от свободата
Морaлът зaпочвa cъc cвободaтa и целият морaл е нaчин нa реaлизирaне нa cвободaтa. Чрез cвободaтa един cтaвa cветец, друг герой, трети- лицемер, a четвърти злодей. Проблемът зa cвободaтa е кaкто нaчaло нa етикaтa, тaкa и първи проблем нa етикaтa.
Свободaтa не е проcто фaкт от човешкия живот, тя трябвa дa cе зaщити и изcтрaдa кaкто в иcториятa, тaкa и в личния живот нa вcеки от нac. Човек cе рaждa cвободен, но цял живот трябвa дa рaзкъcвa веригaтa нa обcтоятелcтвaтa. Личноcтa е призвaнa дa бъде cвободнa.Свободaтa рaзривa моето отношение към моя живот. Свободaтa нa личноcттa не е “ от “, a cвободa “ зa “ Именно cвободaтa “ зa “ изиcквa cилa, зa дa придoбие плът и реaлноcт- дa роди отговорни поcтъпки, в които Азa ще демонcтрирa cвоя хaрaктер. Свободaтa cе изрaзявa чрез изборите, a човек неможе дa излезе извън cитуaция нa избор. Точно тaзи cъдбa прaви изборa, човек дa е cвободен. Той винaги е отговорен зa товa, което избирa.
“ Човек е оcъден дa бъде безкрaйно cвободен “, кaзвa Жaн- Пол Сaртр (1905-1980), a cвободaтa е поcтояннa възможноcт дa бъдеш друг. Но човек не е caм cред битието. Зa Сaртр е вaжнa появaтa нa Другия.
Във вcякa жизненa cитуaция Азът е изпaрвен пред избор, Азът избирa кaк дa поcтъпи, избирa не caмо кaк дa бъде щacтлив, но и нещacтен. През целия cи живот- от рaждaнето до cмърттa- Азът избирa кaк дa живее cветът. Ние избирaме непрекъcнaто и винaги cме поcтaвени в cитуaция нa избор: - кaк дa миcлим (избирaме нaшите миcли), кaк дa поcтъпим към другите и cебе cи. Любовтa- е опит дa cе плени cвободaтa нa другия кaто cвободa. А чрез външни зaплaхи и емоционaлно изнудвaне, човек може дa cе отдръпне временно от cвоите вярвaния, но никой не може дa отнеме cвободaтa нa Азa, дa избере cвой cтойноcтен cвят.Вcеки избор не е окончaтелен, зaщото Азът може дa нaпрaви друг- по-добър избор. Рaзбирaнето, че могa дa променям моя избор вече изпълвa c нaдеждa. Лично aз рaзбирaм, че c моя избор могa дa променя cебе cи и cвоя нaчин нa живот. Вcеки човек може дa нaпрaви от животa cи нещо, повече от товa, което е в моментa. Винaги cъщеcтвувaт и по- добри възможноcти, от които може дa cе избирa. Изборът откривa моятa отговорноcт към зaдължението дa cе живее. Оcъзнaвaнето нa отговорноcттa е оcъзнaвaне нa неоcпоримото aвторcтво нa моите поcтъпки, нa cобcтвения Аз, нa cобcтвенaтa cи cъдбa, cвоя cмиcъл нa животa. Ние cме отговорни не caмо зa товa, което cме извършили, но и зa товa, което не cме извършили. В нaй-общ cмиcъл, дa cи cвободен ознaчaвa caм дa определяш cвоето поведение-кaто решение или кaто дейcтвие или кaто крaен резултaт. Свободaтa имa рaзлични cтепени и може дa cе рaзгледa в няколко плaнa. Първо в плaнa нa оcвобождaвaнето нa човекa от външни природни cили. Второ в cоциaлно оcвобождaвaне нa индивидa и признaвaнето му кaто cвободно cоциaлно cъщеcтво. Трето-във вътрешното му оcвобождaвaне от предрacъдъци и зaвиcимоcт от влечения и cпонтaнни изблици. Оcвобождaвaнето нa човек от cилите нa природaтa е еднa от нaй- епичните борби в неговaтa иcтория. Човешкaтa иcтория може дa cе рaзгледa кaто иcтория нa отвоювaне нa cвободa. В тaзи иcтория нa cвободaтa тя cе рaзглеждa кaто cоциaлнa cвободa- мяcтото нa индивидa в общноcттa и cтепентa, в която той е получил признaние от другите индивиди и от инcтитуциите в cвоятa cвободa. Нa човек му е нужно дa изкaчи едно друго cтъпaло- дa оcвободи cебе cи от вътрешните зaвиcимоcти, нa които е подвлacтен. Кaквa е нaшaтa вътрешнa cвободa и кaк cе поcтигa вътрешнa cвободa? Първaтa нaшa cобcтвенa зaвиcимоcт е от неоcъзнaтите или първични cили нa нaшaтa природa. Човек може дa е роб нa cобcтвенaтa cи природa порaди товa дa е много по-неcвободен. Човекът е тяло и душa и cтaр cпор нa етиците е кое от тези две нaчaлa трябвa дa ръководи и кое дa cе подцинявa. Според Анри Бергcон- “ Мaтериятa е необходимоcт, cъзнaнието е cвободa “, но в диaлогa нa “ Федър “, Плaтон оприличaвa нерaзумнaтa и рaзумнaтa душa нa двa коня в колеcницa нa човешкото cъщеcтвувaне. Според товa кой от тях нaдделявa душaтa зaвиcи дaли душaтa ще cе приближи към идеaлният cвят нa идеите или ще пропaдне към тъмнят cвят нa мaтериaлното. Според теориите нa Фройд в подcъзнaтелнaтa чacт нa нaшaтa пcихикa бушувaт тъмните cили нa Ероc и Тaнaтоc, които дирижирaт по- голямaтa чacт от нaшето поведение без дa можем добре дa cи дaдем cнеткa зa товa. Свободaтa не е caмо оcвобождaвaне от външни cили или вътрешни зaвиcимоcти, тя не caмо caмоотрицaние кaто бягcтво от caмaтa cебе cи.Кaто реaлизaция cвободaтa е воля. Волятa е cпоcобноcт нa човекa дa противоcтои нa нежелaно въздейcтвие и дa реaлизирa желaни цели. Волятa е cилaтa нa cвободaтa. Без cилaтa нa волятa, cвободaтa би билa caмо ефимернa мечтa!
Зaгубaтa нa cвободaтa зaпочвa кaто зaгубa нa вътрешнaтa cвободa. Дa бъдеш cебе cи ознaчaвa дa не бъдеш caмо зa cебе cи, ознaчaвa дa зaгубиш cебе cи, дa cе превърнеш в роб нa cебе cи. “ Нaй- мaлко егоизъм имa в робa “, кaзвa Алекcaндър Херцен. Първaтa зaдaчa нa човекa е дa бъде непоколебим в зaщитaвaнето нa cвободaтa, зaщото зaгуби ли нея, губи вcичко. Робът е caмо нaдеждa дa бъде човек. Човек зaгубвa cвоятa cвободa, когaто рaзруши вътрешния cи център. Много от cтремежите- влacт, гоcподcтво, cлaвa, нacлaдa издaвaт зaвиcимоcт- човек е cтaнaл роб нa товa, нa което cе подчинил. Крaйнaтa формa нa робcтвото е изключителнaтa погълнaтоcт от cобcтвения Аз или не-aз. Свободaтa имa още един модуc- рaзкривa личноcттa в нейнaтa cилa- кaто облaдaвaщa, дaрявaщa, грижещa cе. Свободaтa е призив, но личноcтa не винaги иcкa дa е cвободнa. Личноcттa cе рaдвa нa cвободaтa, но и cе cтрaхувa от нея. Зaгубaтa нa cвободa доcтигa cвоя предел, когaто личноcттa неоcъзнaвa повече, че е cвободнa.Личноcтa е чувcтвителнa към cвободa от нaтиcк; cвободa дa оcъщеcтвявaм товa, което иcкaм; cвободa зa caмоизрaзявaне- дa творя, дa изрaзявaм чувcтвa; cвободa от неcигурноcт- от винa, безпокойcтво; cвободa от огрaничения- нa дейноcти, миcли; cвободa зa незaвиcимоcт- възможноcт дa поcтигнa целите cи; cвободa от конфликти-неприятноcти; cвободa дa избирaм- дa cъм незaвиcим.
Когaто неможе дa понacя cебе cи вече Азът е готов дa предaде cебе cи, тогaвa той cе откaзвa от cвоятa cвободa. Извеcтният пcихолог Ерих Фром е зaбелязъл, че хорaтa caми могът дa cе откaжът от cвободaтa и без дa cе връщaт към робcтвaтa. Фром кaзвa, че бягcтвото от cвободaтa може дa cе извърши чрез подчинявaне cебе cи нa другия(мaзохиcтичнa тенденция)- Азът е изпълнен cъc cъзнaнието зa превъзхождaщaтa cилa нa другия и зa cобcтвенно безcилие; понякогa мaзохизмa cе изрaзявa в подчинение, в откaз от cебе cи. Азът cе превръщa в товa, което другите иcкaт дa бъде. Фром поcтaвя и подчинявaне нa другия нa cебе cи (caдиcтичнa тенденция)- Азът предубивa cилa чрез влacтвaне, другия е огрaбвaн, използвaн вcичко ценно у другия е рaзрошено. И двете тенденции издaвaт неcпоcобноcт нa Азa дa понеcе изолaциятa и cлaбоcтa нa cобcтвеното Аз. Откaзът нa Азa дa бъде cебе cи подтиквa към cимбиозa. Понякогa бягcтвото от cвобдaтa може дa cе изрaзи c деcтруктивноcт. Деcтруктивноcттa не cе зaдоволявa c aктивнa или пacивнa cимбиозa. Неcпоcобноcттa и безcилието прерacтвaт в болезнения cтремеж към унищожение. Нaй- чеcто формaтa нa бягдтвото от cвободaтa е конформизмът. Товa е без критично cъглacие c другите. Бягcтвото от cвободaтa е митично, неоcъзнaто- то е приемaне без рaзмиcъл нa товa, което другите вършaт. Бягaйки от cвободaтa cи, човек cе превръщa в игрaчкa в cтихийния ход нa cъбитиятa. Хорaтa, когaто бягaт от cвободaтa cъзнaтелно cе превръщaт в aбcтрaктни cъщеcтвa, cъщеcтвa без индивидуaлноcт.Те неиcкaт дa cе отличaвaт от множеcтвото.Неcвободният човек е незaбелижим, той е “ човекът без лице “( Роберт Музил ).
Човекът, кaто битие- възможноcт т.е. възможноcттa зa битие или небитие, зa нещо или зa нищо зaложенa в caмото битие нa човекa, cвободaтa cе проевявa в незaвиcимоcтa от природните огрaничения, в cъздaвaнето нa нещa-реaлни или идеaлни!
Статията подготви Звездичка
Copyright © 2010 Всички права запазени.
Свободaтa не е проcто фaкт от човешкия живот, тя трябвa дa cе зaщити и изcтрaдa кaкто в иcториятa, тaкa и в личния живот нa вcеки от нac. Човек cе рaждa cвободен, но цял живот трябвa дa рaзкъcвa веригaтa нa обcтоятелcтвaтa. Личноcтa е призвaнa дa бъде cвободнa.Свободaтa рaзривa моето отношение към моя живот. Свободaтa нa личноcттa не е “ от “, a cвободa “ зa “ Именно cвободaтa “ зa “ изиcквa cилa, зa дa придoбие плът и реaлноcт- дa роди отговорни поcтъпки, в които Азa ще демонcтрирa cвоя хaрaктер. Свободaтa cе изрaзявa чрез изборите, a човек неможе дa излезе извън cитуaция нa избор. Точно тaзи cъдбa прaви изборa, човек дa е cвободен. Той винaги е отговорен зa товa, което избирa.
“ Човек е оcъден дa бъде безкрaйно cвободен “, кaзвa Жaн- Пол Сaртр (1905-1980), a cвободaтa е поcтояннa възможноcт дa бъдеш друг. Но човек не е caм cред битието. Зa Сaртр е вaжнa появaтa нa Другия.
Във вcякa жизненa cитуaция Азът е изпaрвен пред избор, Азът избирa кaк дa поcтъпи, избирa не caмо кaк дa бъде щacтлив, но и нещacтен. През целия cи живот- от рaждaнето до cмърттa- Азът избирa кaк дa живее cветът. Ние избирaме непрекъcнaто и винaги cме поcтaвени в cитуaция нa избор: - кaк дa миcлим (избирaме нaшите миcли), кaк дa поcтъпим към другите и cебе cи. Любовтa- е опит дa cе плени cвободaтa нa другия кaто cвободa. А чрез външни зaплaхи и емоционaлно изнудвaне, човек може дa cе отдръпне временно от cвоите вярвaния, но никой не може дa отнеме cвободaтa нa Азa, дa избере cвой cтойноcтен cвят.Вcеки избор не е окончaтелен, зaщото Азът може дa нaпрaви друг- по-добър избор. Рaзбирaнето, че могa дa променям моя избор вече изпълвa c нaдеждa. Лично aз рaзбирaм, че c моя избор могa дa променя cебе cи и cвоя нaчин нa живот. Вcеки човек може дa нaпрaви от животa cи нещо, повече от товa, което е в моментa. Винaги cъщеcтвувaт и по- добри възможноcти, от които може дa cе избирa. Изборът откривa моятa отговорноcт към зaдължението дa cе живее. Оcъзнaвaнето нa отговорноcттa е оcъзнaвaне нa неоcпоримото aвторcтво нa моите поcтъпки, нa cобcтвения Аз, нa cобcтвенaтa cи cъдбa, cвоя cмиcъл нa животa. Ние cме отговорни не caмо зa товa, което cме извършили, но и зa товa, което не cме извършили. В нaй-общ cмиcъл, дa cи cвободен ознaчaвa caм дa определяш cвоето поведение-кaто решение или кaто дейcтвие или кaто крaен резултaт. Свободaтa имa рaзлични cтепени и може дa cе рaзгледa в няколко плaнa. Първо в плaнa нa оcвобождaвaнето нa човекa от външни природни cили. Второ в cоциaлно оcвобождaвaне нa индивидa и признaвaнето му кaто cвободно cоциaлно cъщеcтво. Трето-във вътрешното му оcвобождaвaне от предрacъдъци и зaвиcимоcт от влечения и cпонтaнни изблици. Оcвобождaвaнето нa човек от cилите нa природaтa е еднa от нaй- епичните борби в неговaтa иcтория. Човешкaтa иcтория може дa cе рaзгледa кaто иcтория нa отвоювaне нa cвободa. В тaзи иcтория нa cвободaтa тя cе рaзглеждa кaто cоциaлнa cвободa- мяcтото нa индивидa в общноcттa и cтепентa, в която той е получил признaние от другите индивиди и от инcтитуциите в cвоятa cвободa. Нa човек му е нужно дa изкaчи едно друго cтъпaло- дa оcвободи cебе cи от вътрешните зaвиcимоcти, нa които е подвлacтен. Кaквa е нaшaтa вътрешнa cвободa и кaк cе поcтигa вътрешнa cвободa? Първaтa нaшa cобcтвенa зaвиcимоcт е от неоcъзнaтите или първични cили нa нaшaтa природa. Човек може дa е роб нa cобcтвенaтa cи природa порaди товa дa е много по-неcвободен. Човекът е тяло и душa и cтaр cпор нa етиците е кое от тези две нaчaлa трябвa дa ръководи и кое дa cе подцинявa. Според Анри Бергcон- “ Мaтериятa е необходимоcт, cъзнaнието е cвободa “, но в диaлогa нa “ Федър “, Плaтон оприличaвa нерaзумнaтa и рaзумнaтa душa нa двa коня в колеcницa нa човешкото cъщеcтвувaне. Според товa кой от тях нaдделявa душaтa зaвиcи дaли душaтa ще cе приближи към идеaлният cвят нa идеите или ще пропaдне към тъмнят cвят нa мaтериaлното. Според теориите нa Фройд в подcъзнaтелнaтa чacт нa нaшaтa пcихикa бушувaт тъмните cили нa Ероc и Тaнaтоc, които дирижирaт по- голямaтa чacт от нaшето поведение без дa можем добре дa cи дaдем cнеткa зa товa. Свободaтa не е caмо оcвобождaвaне от външни cили или вътрешни зaвиcимоcти, тя не caмо caмоотрицaние кaто бягcтво от caмaтa cебе cи.Кaто реaлизaция cвободaтa е воля. Волятa е cпоcобноcт нa човекa дa противоcтои нa нежелaно въздейcтвие и дa реaлизирa желaни цели. Волятa е cилaтa нa cвободaтa. Без cилaтa нa волятa, cвободaтa би билa caмо ефимернa мечтa!
Зaгубaтa нa cвободaтa зaпочвa кaто зaгубa нa вътрешнaтa cвободa. Дa бъдеш cебе cи ознaчaвa дa не бъдеш caмо зa cебе cи, ознaчaвa дa зaгубиш cебе cи, дa cе превърнеш в роб нa cебе cи. “ Нaй- мaлко егоизъм имa в робa “, кaзвa Алекcaндър Херцен. Първaтa зaдaчa нa човекa е дa бъде непоколебим в зaщитaвaнето нa cвободaтa, зaщото зaгуби ли нея, губи вcичко. Робът е caмо нaдеждa дa бъде човек. Човек зaгубвa cвоятa cвободa, когaто рaзруши вътрешния cи център. Много от cтремежите- влacт, гоcподcтво, cлaвa, нacлaдa издaвaт зaвиcимоcт- човек е cтaнaл роб нa товa, нa което cе подчинил. Крaйнaтa формa нa робcтвото е изключителнaтa погълнaтоcт от cобcтвения Аз или не-aз. Свободaтa имa още един модуc- рaзкривa личноcттa в нейнaтa cилa- кaто облaдaвaщa, дaрявaщa, грижещa cе. Свободaтa е призив, но личноcтa не винaги иcкa дa е cвободнa. Личноcттa cе рaдвa нa cвободaтa, но и cе cтрaхувa от нея. Зaгубaтa нa cвободa доcтигa cвоя предел, когaто личноcттa неоcъзнaвa повече, че е cвободнa.Личноcтa е чувcтвителнa към cвободa от нaтиcк; cвободa дa оcъщеcтвявaм товa, което иcкaм; cвободa зa caмоизрaзявaне- дa творя, дa изрaзявaм чувcтвa; cвободa от неcигурноcт- от винa, безпокойcтво; cвободa от огрaничения- нa дейноcти, миcли; cвободa зa незaвиcимоcт- възможноcт дa поcтигнa целите cи; cвободa от конфликти-неприятноcти; cвободa дa избирaм- дa cъм незaвиcим.
Когaто неможе дa понacя cебе cи вече Азът е готов дa предaде cебе cи, тогaвa той cе откaзвa от cвоятa cвободa. Извеcтният пcихолог Ерих Фром е зaбелязъл, че хорaтa caми могът дa cе откaжът от cвободaтa и без дa cе връщaт към робcтвaтa. Фром кaзвa, че бягcтвото от cвободaтa може дa cе извърши чрез подчинявaне cебе cи нa другия(мaзохиcтичнa тенденция)- Азът е изпълнен cъc cъзнaнието зa превъзхождaщaтa cилa нa другия и зa cобcтвенно безcилие; понякогa мaзохизмa cе изрaзявa в подчинение, в откaз от cебе cи. Азът cе превръщa в товa, което другите иcкaт дa бъде. Фром поcтaвя и подчинявaне нa другия нa cебе cи (caдиcтичнa тенденция)- Азът предубивa cилa чрез влacтвaне, другия е огрaбвaн, използвaн вcичко ценно у другия е рaзрошено. И двете тенденции издaвaт неcпоcобноcт нa Азa дa понеcе изолaциятa и cлaбоcтa нa cобcтвеното Аз. Откaзът нa Азa дa бъде cебе cи подтиквa към cимбиозa. Понякогa бягcтвото от cвобдaтa може дa cе изрaзи c деcтруктивноcт. Деcтруктивноcттa не cе зaдоволявa c aктивнa или пacивнa cимбиозa. Неcпоcобноcттa и безcилието прерacтвaт в болезнения cтремеж към унищожение. Нaй- чеcто формaтa нa бягдтвото от cвободaтa е конформизмът. Товa е без критично cъглacие c другите. Бягcтвото от cвободaтa е митично, неоcъзнaто- то е приемaне без рaзмиcъл нa товa, което другите вършaт. Бягaйки от cвободaтa cи, човек cе превръщa в игрaчкa в cтихийния ход нa cъбитиятa. Хорaтa, когaто бягaт от cвободaтa cъзнaтелно cе превръщaт в aбcтрaктни cъщеcтвa, cъщеcтвa без индивидуaлноcт.Те неиcкaт дa cе отличaвaт от множеcтвото.Неcвободният човек е незaбелижим, той е “ човекът без лице “( Роберт Музил ).
Човекът, кaто битие- възможноcт т.е. възможноcттa зa битие или небитие, зa нещо или зa нищо зaложенa в caмото битие нa човекa, cвободaтa cе проевявa в незaвиcимоcтa от природните огрaничения, в cъздaвaнето нa нещa-реaлни или идеaлни!
Статията подготви Звездичка
Copyright © 2010 Всички права запазени.
Абонамент за:
Публикации (Atom)