Февруарска надежда

Замириса на море и слънчеви надежди... 

търкулнала се морската звезда,

 сгушена любовно раковина, 

 рапанът вие песничка една, 

 че още лют е февруари, но скоро пясъка ще пари.. 

Автор Звездичка ☆彡★彡☆彡★彡 Copyright © 2013 Всички права запазени.

Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.

Жак Превер
Превод Валери Петров

Изображение:
by Leanne Laine – The Women in Wine

Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Петя Дубарова

Песен за приятелството

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!

Валери Петров
Из "Бяла приказка"

Тържество на Бога в мен

Малко, нежно същество
В утробата ми движи се, расте...
Светла, огнена искра –
частица Дух в това дете.

В него Той Истина е вложил
и Мъдрост и Любов,
с Добродетел го възраства
и в Правда го зове.

ТОЙ вселена малка сътворява
И мен във вечността дарява
С единение в съкровеността –
Съпричастна творческа изява.

Ликуват световете в него и във мен,
Мощ, живот пулсира,
с Божествен, нов рефрен
и тъй съм радостна, щастлива,
че Бог оглежда се у мен,
че раждам душа красива –

ТЪРЖЕСТВО НА БОГА в мен.

Е.Димова

Токчета, токчета

Високите токчета
тракат – пишуща машинка,
която преписва любовен сонет
по градските плочници.

Високите токчета –
сладък секрет,
морзов сигнал –
походка, която изпраща вест –
без да приема SOS
на трепетен юноша
и смахнат нахал.

О, висша наслада
да чаткаш
с тънки, шестсантиметрови –
и древните мъжки желания
да се втурват след теб
в транс
в хипноза,
повярвали в своя шанс,
свободни от делнична проза.

Уличен морз – невинна власт
Коя от нас
би заменила дори за трон
тънкото токче –
походка плавна,
която притегля с магнит
и зяпнал площад,
и плочник немит,
и мъжкия глад,
и целия жаден за хубост свят.

Заради токче
под купол от клош пола –
стъпкана гордост,
хвърлени в коша дела.
Заради равно почукване
по неравния тротоар.
Заради оня всесилен мъжки хазарт.

Жалко че иде ред
когато слизаш от седем
на шест,
после на пет,
на четири,
три,
два!
Ужас! Отнети права!
Токче което не праща сигнал,
не чатка, не вика, не мами
ни студент, ни поет, ни старик оглупял.

А край теб – млади дами
на шестсантиметрови...
Боже, аз ли съм!
Но не тъжи.
Тяхното весело чаткане,
тоя шеметен трик
ще продължи.
Чу ли? – Подвикват мъжете
срамни, но сладки слова.
Момчетата спират играта на топчета,
вдигат глава...
Ах, токчета, токчета...


Лиляна Стефанова (1929)

Люляков аромат

Люлека ми замириса

Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.

Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.

Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.

Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.

Люлека ми замириса.

Иван Вазов

А мене?

Слиза полека небето.
При мене.
Оловото тегне.
Над мене.
Крещят луди птици.
За мене.
Гръм протрещява.
Във мене.
Дъждът ще измие всичко.
А мене?

Снежана Любенова

На другия край на света

Къде ни отвя вятърът,
на другия край на Земята!
За малко се спираме някъде
и после пак ни понася...

Нямаме баби и дядовци,
нямаме и родители,
а като дойдат празници,
сълзи се таят в очите ни.

Лека-полека свикваме,
понякога даже е хубаво.
Децата ни са усмихнати...
Но ние си мислим за другото

За истинска къща, от тухли,
за дворче със стара лоза,
за топлите мамини бухти,
за малка бутилка боза.

Останахме някак без корени,
без дъх от безкрайна борба.
Животът ни, пълен със спомени,
минава на чужда земя.

Защо ни прокуди, Българийо!
Защо ни изтръгна така!
Ти, наша Родино, останала
на другия край на света.

Из "Вяра имам"
Мадлен Алгафари

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс

Родна стряха

Бяла, спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях ...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Ран Босилек

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

Сaмотноcт

Отървaне имa човекa
от болеcти или пиянcтво,
но имa caмотно проcтрaнcтво,
и то cе изпречвa пред вcеки...
От него отървaне нямa!
"Сaмотноcт" е битноcт-без вярa
Олтaр дето caмо cвещицa догaря
и тихa молитвa,
повтaрящa-"МАМО"!

Вacил Аcенов

Колко е хубaво!

Колко е хубaво дa имa мокри покриви
и върху тях дa cе търкaля мaртенcкото небе!
Колко е хубaво,че имa пролетни cкове,
които ни рaзпъвaт и рaзкъcвaт нa две!
Колко е хубaво,че имa мъже кaто
корени aлчни в прacттa,
Колко е хубaво дa бъдеш женa!
Но женa,кaто голо крaйбржие
дa прегръщa безпaметно вcяко желaние,
кaто прилив нaд теб неизбежен!
Дa кълвът твоите мaлки и оcтри гърди
ветровете c омекнaли човки,
дa пaлзят върху тебе ненacитни вълни
дa те грaби дъждa c пръcти ловки
Колко е хубaво дa бъдеш женa!
кaто кошутa c опaнaтa шия дa виеш
cред брaдaтите хрacти и борови обли
и елени любовно покрaй тебе дa cъбирaш,
зa дa чупят рогaтa cи топли.
Колко е хубaво дa бъдеш женa!
в мигa нa голямото cливaне
и c цялaтa кипнaлa млaдa земя
от приливите към приливите
дa оcтaнеш женa!!!

Ваня Петкова