Студът препуква с вкоченели пръсти
край своя гроб с пресъхнали очи,
от него лятото на пролет ще възкръсне,
но днес е мъртво или просто спи..
Морето спи прегърнало луната,
рапаните нашепват рими в тишината.
Косите на вълните ухаят на звезди
като, че ли сънували са ангели, преди..
`96г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар