Легенда за любовта и лудостта

Стара легенда разказва, че преди много, много години всички човешки чувства се събрали заедно и тъй като скучаели, Лудостта предложила да играят на криеница.

- Как се играе тази игра? – попитали другите.
- Един от нас, примерно аз – обяснила Лудостта – си затварям очите и започвам да боря до хиляда. През това време вие се криете. Като свърша с броенето, аз започвам да ви търся. Този, който се е скрил най-добре и когото открия последно, започва да брои отново и така играта продължава.
Радостта и Еуфорията заподскачали доволни, че ще се случи нещо интересно и ново. Апатията, която не се интересувала от нищо, отказала да играе, а Съмнението започнало да претегля плюсовете и минусите от евентуалното си участие. Гордостта отсякла, че играта е абсолютно глупава, Страхът също се колебаел дали да участва, тъй като решил, че играта крие опасности, а Истината пък заключила, че няма смисъл да се крие, защото винаги я откриват.
Лудостта започнала да брои, а чувствата тръгнали да се крият.
Страхът се скрил в хралупата на едно дърво, защото му се сторило най-безопасно. Вярата се издигнала в небесата, за да е по-близо до Господ. Завистта се спотаила близо до Злобата, защото те винаги били нераздели. Радостта избрала за убежище красива поляна, Страстта – клокочещ вулкан, а Тъгата – непрогледна пещера...
Постепенно всички успели да намерят своето скришно местенце.
Само любовта не знаела къде да се скрие – всички места били заети. Изведнъж видяла прелестен розов храст и решила да се спотаи между пищните му и ароматни цветовете.
- Хиляда... - изброила последното число Лудостта и се заела да търси останалите.
Едно по едно тя открила всички чувства. Не можела да намери само Любовта. Търсила я във всяко красиво кътче на света, защото била сигурна, че Любовта е избрала някое прелестно място. Накрая се приближила до разкошен розов храст и разтворила клонките му, за да провери и там. Изведнъж се чул вик. Там Лудостта открила Любовта, ала очите й били избодени от острите бодли на розата.
Лудостта се притеснила ужасно много от стореното и за да изкупи вината си, обещала на Любовта да стане неин водач в живота.
Оттогава Любовта е сляпа и Лудостта я води за ръка...

The english clouds

The clouds in England
are nestled each other
and singing raindrops.

by StarLight

Afternoon nestled

Ice cubes in a glass
drink with caramel color
afternoon nestled.

by StarLight

Звезда от звезда се различава по блясък

              "Там, където се раждат звезди”

„Има тела небесни и тела земни, ала
друг е блясъкът на небесните и друг на
земните; един е блясъкът на слънцето;
друг е блясъкът на месечината, друг е
пък на звездите; па и звезда от звезда
се различава по блясък.”

Първо послание на Св. ап. Павел до Коринтяни,
глава (15: 40-41)

photography by Rally Krastanova

Елексир

Танцуват капките златни,
галят нежно в нощта
копнежите ни...
 
Плъзгам по струните
с игривите пръсти
мокро кадифе...

Изпивам те безспир
Ти си моя-
златен елексир...

Нека бъда твоя Орфей
като мелодия на лира
дъхът ми спира...

/Еротично хайку посветено на златната ми муза/

by StarLight with love

For Rally Krastanova with love

Посветено на Рали Кръстанова. Обичам те!
Inscribed for my lover Rally Krastanova! I Love you!by StarLight

Сърцето има две лица

В момент на тъга и предателство, когато една любов ме напусна разхождайки се без цел и посока и мислите ми се рееха безтегловно и апатията ме държеше за ръка точно в този миг погледнах в краката ми и там ми се "усмихваше" едно каменно сърце. Подобно на монета- ези или тура, сърцето има две лица. Едната разцепена и сива, а другата гладка и красива. Така е и в живота наш, на човешките души апаш. Когато нещо си отива от теб прави място на нещо по красиво и истинско. Сега моето сърце е от другата страна на монетата. Щастлива съм.

Някъде- Within Temptation - Somewhere

Изгубена в тъмнината, моля се за знак.
Вместо това там има само тишина.
Не можеш ли да чуеш виковете ми?
Никога не спирам да се надявам,
Имам нужда да знам къде си,
Но едно нещо е сигурно -
Ти си винаги в сърцето ми

Ще те намеря някъде.
Ще продължавам да се опитвам до деня в който ще умра.
Просто имам нужда да зная, каквото и да стане,
истината ще освободи душата ми.

Изгубена в тъмнината, опитвам се да намеря твоя път към вкъщи.
Искам да те прегърна и никога да не те пусна.
Почти се надявам да си в рая, за да не може никой да нарани твоята душа.
Живея в агония, защото аз просто не знам къде си.

Ще те намеря някъде.
Ще продължавам да се опитвам до деня в който ще умра.
Просто имам нужда да зная, каквото и да стане,
истината ще освободи душата ми.

Където и да си, аз няма да спра да търся.
Каквото и да ми коства, трябва да знам.

Ще те намеря някъде.
Ще продължавам да се опитвам до деня в който ще умра.
Просто имам нужда да зная, каквото и да стане,
истината ще освободи душата ми.

***

Ще те намеря някъде...
След 32 години......

 

Дамата на площада

Във Юлска топла вечер
по Варненско паве,
разминаваме се с хора
около известния х-л Черно море..

В средата на площада
с осанка женска
изпъната във кок коса,
на червени токчета стоят бедра.

Притиснати пръсти в цигулка,
пърхат като криле на светулка
чупи стойки - с лък- маниер,
ясно подава се  жартиер.

Бясно струни се целуват
мелодия страстна рисуват.
Гордо флиртува в унес
цигуларка красива с финес.

Щрихи, звуци, деколте
жадни погледи, голи колене.
рее се нощна соната- ала,
калъф стои пред краката...

Автор: Звездичка
Дата: 22.07.2013г.

Морски Пир

Малко късно, но от сърце!
Благодаря на всички за поздравите, картичките и за това, че ми направихте още по-цветен рождения ден!

Поука

Няма по-зъл палач от времето
и по-добър слушател от душата ти..

От думите боли,
приятелите гръб
обърнаха дори,
а обичта-
в гръдта гори.

Поуката ли?

 В душата издигни си храм,
тя нищо няма да ти каже, знам..
Тя не упреква за думите тежки-
ще ти изслуша всички болежки..
А времето палача стар,
ще стане ти другар...

Автор и Колаж: Звездичка
☆彡★彡☆彡★彡

Copyright © 2013 Всички права запазени.

Уханен спомен

Сандалово дърво

мирише ми на теб

 уханен спомен..

Хайку: Звездичка 

 

 

 Убедила съм се, че когато веднъж свържеш аромат със спомен, той остава в теб завинаги
Блейк Лайвин

 

Хотелски Неволи

Клиент полудява, след като дни наред не може да се освободи от камари Camay, Dove и Monsavon
Представяте ли си, че за една седмица може да намразите сапуните? Това се е случило на един "нещастен" британец.
Вижте кореспонденцията му с администрацията на един лондонски хотел, публикувана неотдавна във вестник London Sunday Times.
Тя започва така:

"До уважаемата госпожа камериерка. Моля Ви да не снабдявате повече стаята ми с хотелски сапун, тъй като ползвам собствения си домашен Palmolive. Дали ще Ви затрудни да приберете шестте сапунчета от рафта в банята и трите парчета от сапунерката, понеже ми пречат. Предварително Ви благодаря. С. Бърман."

Ето и отговорът, който г-н Бърман получава: "Уважаема стая 635. Аз не съм Вашата постоянна камериерка. Тя ще дойде на работа чак в четвъртък. Махнах от сапунерката трите парчета сапун, както ме бяхте помолили. Също така свалих от рафта шестте парчета сапун, за да не Ви пречат и ги преместих върху кутията с носни кърпички, за да можете да ги ползвате, ако промените мнението си. По такъв начин остават само трите парчета сапун, които трябваше да заредя днес, понеже съм длъжна да изпълнявам хотелските инструкции и да зареждам всеки ден всяка стая с три парчета сапун. Надявам се, че ще останете доволен. Кети, заместваща камериерка."

Уважаемият клиент от стая 635, държейки на правата си, продължава:

Напрежението започва

"Уважаема госпожо камериерка. Надявам се, че вече контактувам с постоянната камериерка. Изглежда, Кети не Ви е предала нищо по повод молбата ми относно сапуна. Връщайки се вчера вечерта, видях, че сте сложили три малки сапунчета Camay на рафта в банята. Аз възнамерявам да прекарам във Вашия хотел две седмици, затова съм донесъл със себе си своя собствен домашен Palmolive. Затова няма нужда от шестте сапунчета Camay, които задръстват рафта. Не бихте ли могли да махнете този сапун? С. Бърман."

Следва и отговор: "Уважаеми мистър Бърман, в сряда бях в почивка, затова заместващата ме камериерка, следвайки хотелските инструкции, е сложила 3 сапунчета във Вашата баня. Преместих пречещите Ви шест сапунчета в сапунерката, където се намираше Вашият Palmolive. Него пък съм преместила в аптечката. Не съм вземала трите сапунчета, които слагаме в аптечката всеки път щом в стаята се нанесе нов гост и за които не сте дали никакви инструкции, настанявайки се в хотела миналия вторник. На Вашите услуги, Вашата постоянна камериерка Доти."

Борбата продължава

В този момент в кореспонденцията се включва и етажният отговорник: "Уважаеми мистър Бърман, заместник-директорът мистър Кенсендър ми каза тази сутрин, че сте му се обаждали с оплакване срещу Вашата камериерка. Моля Ви за извинение и Ви уведомявам, че за стаята Ви е определена нова камериерка. Ако възникнат нови оплаквания, моля да се обръщате директно към мен, за да мога персонално да реша Вашите пролеми. Можете да ме откриете всеки ден от 08 до 17 ч. на тел. 1108. Елън Кармен, етажен отговорник."

Следва и отговорът на вече изнервения клиент на хотела: "Уважаема мисис Кармен, не мога да се свържа с Вас, тъй като напускам сградата на хотела в 07:45 и се връщам не по-рано от 18:00. Тъкмо по този повод потърсих мистър Кенсендър вчера вечерта. Единствената ми молба беше да предприеме нещо по повод този сапун. Новата камериерка вероятно е решила, че току-що съм се настанил и е оставила на рафта в банята три парчета сапун, освен трите парчета, с които е заредила аптечката. За пет дни съм събрал 24 съпунчета. Докога ще продължава всичко това? С. Бърман."

Като резултат господинът от стая 635 получава следния отговор: "Уважаеми мистър Бърмън, Вашата камериерка Кети е инструктирана повече да не Ви носи сапун, а също така да прибере излишния. Оставам на Вашите услуги (тел. 1108 от 08 до 17 всеки ден). Елън Кармен, етажен отговорник."

Неудържима бъркотия

Постепенно обаче историята стига до нови висоти: "Уважаеми мистър Кенсендър. Домашният ми Palmolive изчезна. От стаята ми е изнесен всичкият сапун, включително и моят собствен. Вчера се върнах в хотела много късно и се наложи да викам пиколото, за да ми донесе 4 сапунчета Dove. С. Бърман".

В еписторалното общуване се намесва и един от началниците: "Уважаеми мистър Бърман. Информирах етажния отговорник Елън Кармен за проблемите с Вашия сапун. Искрено недоумявам, защо Вашата стая е останала без сапун, въпреки че нашите камериерки са изрично инструктирани всеки ден по време на почистването да зареждат всяка стая с по три сапунчета. Вашият проблем ще бъде решен незабавно. Моля да приемете моите извинения за причинените Ви неудобства. Мартин Л. Кенсендър, заместник-директор".

Екшън

След всичко това размерът на бедствието добива следния израз: "Уважаема мисис Кармен. Кой, по дяволите, е сложил тези проклети 54 сапунчета в моята стая? Прибирайки се вчера вечерта, открих на рафта в банята 54 сапунчета. Не са ми нужни 54 сапунчета Camay, единственото, което искам е моят проклет Palmolive. На какво прилича това, банята ми е задръстена от 54 сапунчета Camay. Върнете ми сапуна! С. Бърман".

Етажният отговорник започва да пише обяснение: "Уважаеми мистър Бърман. По повод оплакването Ви от излишния сапун Ви съобщавам, че го бях изнесла собственоръчно. След това Вие сте се оплакали на мистър Кенсендър, че всичкият Ви съпун е изчезнал, макар че аз лично заредих Вашата стая, а именно - 24 сапунчета, които бяха изнесени преди това, както и трите сапунчета, които трябва да зареждаме всеки ден. Понеже Вашата камериерка Кети не е знаела, че аз съм заредила Вашата стая, тя също е донесла изнесените преди това 24 сапунчета, както и всекидневните 3 парчета. Не знам на какво се базира Вашето мнение, че в хотела се предлага домашен Palmolive. Успях единствено да открия домашен Monsavon, който също собственоръчно съм донесла във Вашата стая. Елън Кармен, етажен отговорник".

В края на краищата одисеята завършва по начин, който буди и смях, и съжаление:

"Уважаема мисис Кармен. Единствено за Ваша информация. Предоставям на Вашето внимание последните резултати от инвентаризацията на моя склад за сапун. Към днешна дата налице са:
- на рафта пред аптечката - 18 Camay на четири купчини по четири парчета и една купчина от две парчета
- върху кутията с носни кърпички - 11 Camay на две купчинки по четири парчета и една от три парчета
- на шкафчето до тоалетната чиния - 1 (една) купчина от 3 Dove, една купчина от 4 Monsavon, а също така 8 Camay на две купчини по 4 парчета
- в самата аптечка - 14 Camay на три купчини по 4 и една купчина от 2 парчета
- в сапунерката - 6 Camay, много влажни
- в североизточния край на мивката - 1 Dove, използван наполовина
- в северозападния й край - 6 Camay на две купчини по 3 парчета

Дали ще Ви затрудни да помолите Кети да се увери, че всичките купчини са надлежно подредени и забърсани от прах? Моля Ви също да я информирате, че всяка купчина сапунчета, надвишаваща четири парчета, проявява тенденция да се срутва.

Позволявам си също да посъветвам да се използва подпрозоречната дъска, която все още не е натоварена и може да представлява отличен склад за бъдещи постъпления.

Накрая си позволявам да Ви информирам, че съм си купил още един свой личен домашен Palmolive, който пазя в сейфа на хотела, за избягване на по-нататъшни недоразумения. С. Бърман".

Историята с лубриканта

Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!".

Казах му :

- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.

- Като д-р Уотсън за Холмс?

- Не, като икономката му.

- Като Годжи за Слави?

- Хм...по-скоро Ванката

- Добре де, кажи за какво става дума?

- Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?

- Е, добре, а аз какво да правя?

- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!

...

След 3 часа

...

- Гога, момичето е в другата стая...50 лв на час...направо я сложих в леглото да легне и да ни чака...Аз ще съм първи...Абе каква е тази кофа?!?!

- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.

- Една кофа ли е малко?!?

- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами....мажи се...

- Ще взема да се намажа целия...струва ми се секси

Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!

- Ехо? Госпожице?

Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв.

Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на

сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.

- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?

- Гога, не мога да стана, вним...

ТРАС!!!

Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...

-Ооох, майна, баси смазката...Ще се претрепем..А? Къде ми е телефона...?

-Ще звънна от моя и ще разберем..

Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах..чу се съъъъвсем глухо..А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона...Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха....

Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и ...

- Майна? Извинявай, но...може ли да те помоля нещо?

- Да, Гога?

- Би ли си изкарал члена от ухото ми?

- Оу, без да искам, смазката...просто..извинявай...

- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая...тази гласова поща..

Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на био основа и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като

си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк: - И внимавайте да не ритнете коф....

ТРЯС...

Понесоха се двамата по стъпалата.

Чу се тътен

Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акoстирали.

Представям си какво им е.

А ние двамата с Гогата си пием кафе.

Морски звезди