В момент на тъга и предателство, когато една любов ме
напусна разхождайки се без цел и посока и мислите ми се рееха
безтегловно и апатията ме държеше за ръка точно в този миг погледнах в
краката ми и там ми се "усмихваше" едно каменно сърце. Подобно на
монета- ези или тура, сърцето има две лица. Едната разцепена и сива, а
другата гладка и красива. Така е и в живота наш, на човешките души апаш.
Когато нещо си отива от теб прави място на нещо по красиво и истинско.
Сега моето сърце е от другата страна на монетата. Щастлива съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар