на език познат само на сърцето...
Красота без доброта е като роза без аромат...
Любовта е като роза...
Като пано гравирано с дълбоки щрихи...
от четка със спомени...
Красива отвън...
но винаги криеща болка...
Животът е като розова градина...
Пази се от бодлите и плевелите по пътя...
Защото бодлите охраняват розата,
наранявайки само онези
дръзнали да откъснат цвета...
Човекът е по-здрав от желязо...
по-твърд от камък и...
по-крехък от стебло и листенца на роза...
Приятелството е жива роза...
изпълнено с приказни моменти на всяка гънка...
Онзи, който иска да притежава роза
трябва да уважава нейните бодли...
Няма нещо по-трудно
за един истински художник
от това да нарисува роза...
Защото преди да го стори...
той трябва да забрави всички някога рисувани...
и да пресъздаде своя уникална, единствена роза...
Оптимистът вижда розата, но не и бодлите по стеблото й...
Песимистът остава за дълго втренчен в тях,
сляп за розата...
Сеп 06, 2009 3:15 pm
Няма коментари:
Публикуване на коментар