О, слънчогледите, от време натежали.
На слънцето те стъпките броят!
Те златни, слънчеви земи са пожелали
там, дето пътникът привършва своя път.
Там, де томящият се от тъги младеж
и в сняг повити девственици бледи
напускат свойте гробници и със копнеж
се взират подир моите слънчогледи.
Из "Дървото на греха"
William Blake
Няма коментари:
Публикуване на коментар