косите разпилял над силни рамене.
Кажи ми, призрако неверни,
защо духът ти вечно ме зове?
Дух, призрак или пък човек
Защо в мислите ми идваш?
С мъжествен лик, характер мек,
с ръцете силни да ме милваш.
От`де си ти? От ада или рая?
Къде живее твоята душа?
И ден и нощ се аз терзая
Реален свят с мечта руша..
…И кой си ти, красавец силен?
С походка стройна, поглед мил?
Дори луната – облак свилен –
Ти неусетно си пленил..
Пак се сещам колко страдах
Преди да дойдеше ти..
Нима сама те аз създадох?!
Прекрасен образ в моите мечти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар