Над глупостта, недомислието, безсмислието - обикновено се смеем. Не ни харесва, пречи ни.
Когато я доловим, обикновено се смеем. Защо?
Смехът ни над нея не означава ли възхвала - на самите себе си?
Нима толкова сме нищожни в собствените си очи?
Кое е достойното, с което можем да отговорим на глупостта?
Няма коментари:
Публикуване на коментар