Възхвала на глупостта

Сатирата "Възхвала на глупостта" от Еразъм Ротердамски (1510) се нарежда сред най-големите шедьоври на световната литература. От епохата на Просвещението чак до началото на XX век тя е най-превежданата и издавана книга в Европа след Библията.

Това е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia - Moria (Глупостта), която превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе на Еразъм е преиздавана 40 пъти. Тонът на произведението е абсолютно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила) – Глупостта съвсем рационално привежда доказателства за своето величие от различни области на човешкия бит и познание. Всъщност Еразъм пародира именно глупостта и невежеството в тези сфери, като не се ограничава с еднозначна критика – на еднакво осмиване са подложени и установените порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското начало, индивидуализмът и колективният дух.

Откъс:
Глупостта говори от свое име.

VIII. РОДНО МЯСТО НА ГЛУПОСТТА

Ако ме попитате за родното ми място – нали днес смятат, че за благородството има най-голямо значение в кое място си издал първия детски плач, - ще отговоря, че не съм родена на скитащия се остров Делос, нито сред морските вълни, нито в кълбовидни пещери, но сред ония блажени острови, където без да орат и без да сеят, всичко расте. Сред тия острови няма нито труд, нито старост, нито някаква болест, там сред ливадите не расте асфодел, слез, морски лук, вълчи боб, фасул и нито някакъв друг непотребен злак, но вредом услаждат очите и ноздрите ни мол, панацей, непентес, майоран, безсмърниче, лотос, роза, теменуга, хиацинт, сякаш са градините на Адонис. Родена сред тия прелести аз не срещнах живота с плач, но веднага ласкаво се усмихнах на майка си. Наистина, заради козата-кърмачка аз не завиждам на всесилния син на Кронос, понеже мен ме отхраниха с ненките си две най-чаровни нимфи – Бакхусовата щерка Мета и Апедия, дъщеря на бог Пан. Вие виждате и двете сред свитата на моите дружки и спътнички. Кълна се в Херкулес, ако вие искате да узнаете имената на всички останали, то ще ги чуете само на гръцки.
Пояснения:
о. Делос бил подвижен, докато се родили на него, от Лета, Аполон и Артемида.
От морската пяна се ражда Афродита.
В пещери обитавали нимфи като Калипсо.
На острова на циклопите (Одисея) се раждало всичко без да се обработва.
асфодел: отровно растение, което служело за храна на постоляието.
мол: чудотворно растение, което само безсмътрните можели да берат и ползват.
панацей/я: митична билка.
Адонис – красив юноша, любовник на Афродита и Персефона: една трета част от годината пребивавал с всяка от тях и една трета разполагал със себе си.
Зевс е син на Кронос, откърмен от козата Амалтея.
Мета и Апедия: опиянение и невежество

"Възхвала на глупостта" е на 500 години в световната литература.