Зеленчукова фамилия

Родоначалникът милия
на тази знаменита фамилия
беше дебелият господин Тикван.

Жена му Кратунка
с гердан от бръшлян
все на стобора стоеше да гледа
какво ще се случи днес у съседа.

Патладжанко, техният син
най-голям,
само викаше:
- Дайте да ям!

След това се обаждаше
дъщеря им Пиперка:
- Ах, кога ще стана пенсионерка?

Вдигаше врява и дъщеря им
Марулка:
- Омъжете ме вече,
искам аз да съм булка!

Третата щерка пък,
Магданозка,
да плаче музикално
бе виртуозка.

Но ето, че дойде време
Патладжанко жена да си вземе.
Доведе си хубавица
със зелена забрадка,
която наричаха всички Салатка.

Тогава в семейството от зеленчуци
се родиха и няколко внуци.

Кромидко беше първият кръстен
и макар че бе още невръстен,
изяждаше на ядене по една пита
и продължаваше за още да пита.

Вторият внук
и той не бе лесен.
Него пък го кръстиха Чесън.

Той беше рожба много сърдита.
Още в люлката всичко изрита
и хукна пакости навънка да прави -
подгони котки, кучета, крави.

Третият не беше внук,
а внучка.
За нея чуйте следната случка:
бяха й дали име Картофка
и тригодишна още
със свойта пантофка
своите братя натупа така, че
всеки един от тях и сега плаче…

- Леле - си викаше бащата Тикван, -
от тези мои щерки и внуци
аман!
Няма никъде като тях по селата.
Ще взема да ги направя
до един
на салата!

Радой Киров, 1986